Практика на курса и картиране в лабиринтите над „Шерифската стая“ в Темната дупка

Картировка. Автор: Станислав Асенов ПКСУ "София".
Тази галерия не беше картирана. Автор: Станислав Асенов ПКСУ "София".
Картиране в лабиринтите. Тази галерия не беше картирана. Автор: Станислав Асенов ПКСУ "София".

Дойде време и за първата практика на курса през тази година. Решихме да я съчетаем с картировката която от началото на януари започнахме в лабиринтите над „Шерифската стая“. Така курсистите щяха да висят на „Чатала“, а Стан ще води група за картиране.
В петък вечер Яна ми се обади, че няма да идва. Сутринта Ася ми писа смс, че и тя отпада. Така се събрахме група в състав: Аз, Стан, Мони, Калин, Бойко и курсистите Миро и Валя. Потеглихме от клуба, като по път обсъдихме вариантите за действие. Разбрахме се Мони да поеме нещата с курса заедно с Калин и Бойко, а аз и Стан ще продължим с картировката. Събрахме се пред Темната дупка и се срещнахме с Диди и Лъчо, те щяха да се качват към Ръжишката, където курсовете на ПКСУ „София“ и ПК „Черни връх“ София, щяха да имат занимания.
Побъбрихме и се преоблякохме на слънце пред Зиданка, като внимавахме, защото от масива се ронеха камъни и лед. Направих инструктаж на курсистите и влязохме в пещерата. Доато Мони и курсистите екипираха системи, аз и Стан се изтеглихме на вече доста познатото място над „Шерифската стая“. При последния преглед на картата с Ясен са установили, че липсват едни галерии по които се ходи съвсем спокойно и една заличка. Намерихме полигонен репер от който да се вържем и започнахме с картировката. Преди това за да върви работата, ударихме по стара ЧеПеКарска традиция по една бира, в случая Загорка 0%.
Напредвахме бързо, като затворихме един голям полигон, картирахме паралелната галерия, която липсваше и затворихме още два малки полигони през едни странични разклонения, които се събираха с основната галерия, картирахме и залата, която единодушно решихме да наречем „Ясен“. Направихме и вертикален разрез и напречни сечения, където беше нужно.
От време на време слизах до „Чатала“ за да видя как върви практиката. Валя и Миро екипираха, обясних, че е задължително да си правят подвеждащи парапети, не да се тръгва директно от стоманения парапет. По-късно Мони екипира таванният парапет и курсистите започнаха да го минават и влезнаха в люти преговори да не го минават с торби.
С картировката продължихме с най-ниските нива на лабиринта. Завършихме едното и после хванахме по едната стена и влязохме в същинският лабиринт чак до най-ниското ниво което излизаше над „Чатала“. След това хванахме средните нива.
Бяхме бая огладнели. Явно Мони и Валя също, защото бяха излезнали на вън на слънце да похапват баница. Казах на Калин, като се появят да ги пратят с храната горе. Появиха се без храната разбира се и Мони се наложи да прави втори „тигел“. Влязоха в преговори да си ходим днес. Питах Валя дали смята, че се чувства добре на въже след дългата пауза и дали е усвоила елементите. Тя потвърди. Обясних им, че единствената причина да си тръгнем, ще е, че оставаме само трима. Миро същият ден щеше да се прибира заедно със Стан, Бойко и Калин. Казах им, че имат още два часа тренировка и после пак ще говорим.
Продължихме и след като картирахме средните нива дойде ред да картираме и „Скритата зала“ с всичките и нива и под нива свързани с „Чатала“. Затворихме още няколко полигона. Времето напредваше имаше още малко работа по този участък, но решихме Стан да си ги прегледа нещата кабинетно и другата седмица да финализираме картировката по този участък с картиране на „Чатала“ на всички нива, другите лабиринти и самата „Шерифска стая“. Налазихме храната, и най-вече на Мони баницата, която беше великолепна. Останалото бисквити, сирене, банани, локум, кисело мляко и хляб. Никакви месни продукти. Личеше си, че Мони беше оставил Валя да избира храната. Добре, че нямаше да оставаме, защото щеше да се наложи да ходят до селото за храна.
Под чатала се чуваше глъчка. Бяха пристигнали хората от ПКСУ „София“. Мони беше разекипирал. Ние слязохме и побъбрихме със Стоянчо Горанов, Тони Влайкова и Енчо Енчев.
Стан ме помоли да отидем и да проверим едно местенце по водата. Оказа се изключително интересно и вероятно тази седмица ще отскочим натам за едни „бързи нови части“.
После, преобличане и поехме към колата. На вън ясно небе, звезди и студ. Обадих се на Ясен да му кажа, какво сме свършили, като пропуснах да му спомена за новонаименованата зала в негова чест. Следващата седмица продължаваме, докато не го свършим този лабиринт.   

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.