Така се стекоха обстоятелствата, че на 10-ти март си счупих десния глезен и се наложи от края на последните снегове и ледове до разгара на същинската пролет да се придвижвам на патерици и на един крак.
Времето си минава, а активностите в клуба си вървят по своя неизменен ход. Така се появиха, благодарение на Яни и Владо тъй дългоочакваните нови уреди за картиране. Това добре, но трябваше и да свикнем и да се научим с тях да работим.

Още при първото ни ходене до Душника и Омегата с Живко, Боби и Папи-Сънхейтъра през 1997 година забелязах тези скали и след това дълго време бях забравил за тях. През тази пролет по време на практика на курса ги забелязахме на ново и ги набелязахме. Минаха около два месеца, а и повече и усилено заговорихме за там. Миналата сряда обсъждахме конкретно кога ще се ходи. Вчера вечерта се свърза Пепи с мен, после и Ив и така сутринта заедно с тях и Кали- дъщерята на Пепи потеглихме.