Както вече стана ясно, членове на клуба ще вземем участие в интересен научен проект свързан с изследването на прилепите (№ КП-06-Н31/14). Времето за подготовка мина бързо, после времето се развали и първата командировка беше затрупана обилно от сняг и отложена, разумно. Така първата стъпка щеше да е на любимо място-Лакатник. Хели едвам намери леглова база наоколо, че всичко беше заето за 14-ти февруари.
 
Събрахме се в Люлин на Билла; Хели,Ради, Рая, Живко и аз. Решихме да пазаруваме в Своге, че касите бяха претрупани с народ и щяхме да чакаме много. В Своге натоварихме провизии и поехме към село Очин дол, където щяхме да отседнем в „Младежки еко лагер“-Очин дол разположен в сградата на бившото селско училище.
 
На място се обедихме колко уютно и прекрасно местенце е този еко лагер и околието. Разположихме се сами в голямата и празна сграда, вечеряхме, пихме по бира и се захванахме за разни административни за довършване и така до след полунощ.
 
Ден първи:
 
Планът беше да посетим няколко известни и често посещавани пещери в близост до Лакатник. За това се придвижихме до паркинга на водослива на Пробойница с Петренска река и изчакахме Краси от Русе, който също беше част от екипа ни за това първо излизане. Приготвихме всичко необходимо за планираните за деня пещерни пътешествия и поехме към „Свинската дупка“. За първо влизане решихме да се движим компактно. Започнахме и с преброяването на прилепите. Оказа се, че струпване има основно и само до първата зала и големият завой. На вътре с Рая проверихме и установихме само единични бройки. Всяка зима влизаме и броим прилепи в Свинската, но толкова малко до сега не сме установявали. Вероятни причини, топлото време или безпокойство по време на хибернация, дейности от пещерняци в пещерата, както и палене на огън на входа. Успяхме да направим малко снимки и да разгледаме някои интересни неща в пещерата, които е добре за сега да не се разгласяват, поради факта, че тази пещера е силно уязвима на засилено човешко въздействие, вандализъм и иманярски дейности. 
 
Върнахме се при колите и поехме по отсрещния баир към комплексът „Вражи дупки“, където посетихме пещерите: ВД №9, №11, №14, №16. Най-интересна си остава „Припека“ освен със струпването на прилепи, така и с интересните пещерни форми и интересни надписи по скалите-вандализъм в едни затънтени кътчета на пещерата.
 
Последният баир за деня беше до „Козарската пещера“. Най-голямата от всичките я бяхме оставили за най-накрая. За около час и малко успяхме да се напъхаме навсякъде из пещерата, да се намърлямедоволно и да преброим видовият състав на хиберниращите в нея прилепи. „Козарската пещера“ е често посещавана, но винаги има човек какво ново да види, така беше и този път. Доволни от подземното пътешествие, част от групата „отскочихме“ и до „Арката“ и „Двуетажната“, където се натъкнахме на купчинки гуано, индикация, че цепките над пещерния комплекс са прилепни местообитания. Въобще голямо обикалане падна. Напазарувахме в Лакатник и със „свити сърца“ се прибрахме в Очин дол, знаехме, че в хижата ще има голямо струпване на народ и както се досещате очаквахме „чалга“ до зори. Да ама не, двадесетината приходящи се оказаха много свестна компания и цяла вечер не пуснаха кофти парче и въобще се получи купон.
 
Ден втори:
 
Сутринта станахме рано, но имахме сериозен проблем с издаването на фактура, което ни забави. За сметка на това времето беше прекрасно и имах малко време да обиколя наоколо и с Живко да поразровим из нета за историята на селото. Оказа се, че има наистина много интересни неща и непременно пак ще се дойде. Гледките наистина са приказни. Панорамата е уникална и липсват в нея населените места като гледка примерно от Лакатник, Церово, Бов и Оплетня. Над селото има величествени скални венци, а то самото е пръснато по двата склона на дола.
 
Забавянето повлия и на срещата ни с представителите на ПП „Врачански Балкан“. Те ни чакаха на паметника над „Ръжишката пещера“. После по пътеката и отново под земята. Винаги „Ръжишката“ е била за мен еталон за пещера като размери, по основния път никъде не се навежда човек. Хели и останалите направиха снимки на колониите, а Живко се изкачи над блокажа за да провери дали там има колония. Понеже избързахме с влизането, аз по-рано излязох и имах време малко да „разцъкам“ с дистото, а полигон за това беше малкото изкуствено проходче в скалата на пътеката точно преди пещерата. Таман бях приключил с упражненията и хората излязоха от пещерата. Разбрахме се шофьорите да се качат за колите и да ги предвижат до ресторанта, а останалите да слезем по пътеката и да се чакаме на входа на “Темната дупка“. Попътно имах време да се отделя от групата и да проверя едни отвори, които не бях посещавал отдавна. Отделих се от пътеката и се придържах към основата на скалните венци с едно на ум... падат камъни и трябва да се внимава. Натъкнах се на един достъпен и пет недостъпни, за откатерване входа. От входа на малката пещеричка се отваря чудна гледка към долината и селото, тук също има много простор в гледката. Личеше си, че някой, някога е спал там, а друг някой беше оставил интересно послание на стената. Недостъпните входове са интересни, особено единия от тях. Личи си, че там има пещера.
 
На входа на Темната имаше стълпотворение от пещерняци. ПК „Ъндерграунд“ провеждаха изпит на курса. Изчакахме Живко и Краси да дойдат, преди това Ваня от „Ъндърграунд“  даде много интересна информация за прилепи в близост до входа. Изброихме ги с Ради и Хели и бяхме готови за влизане. По път за реката се натъкнахме на още една малка колония. За съжаление слънчевото време беше предизвикало обилно снеготопене и водата беше висока. Преценихме, че няма смисъл да се рискува и да се мокрим и, оставихме преброяването на вътрешните колонии за по-подходящо време.
 
Късния следобед седнахме на караваната с най-вкусните кюфтета във Вселената, подкрепихме се и бяхме готови за обратния път към София, осеян с десетки камъни паднали в следствие на затоплянето. Идва пролет!