Преди около две години по време на разходка в района на „Гримнина дупка“ край село Черкаски, Поли и Емо бяха попаднали на вход на пещера. Пещерата не е голяма, но след проверка в базата данни, се оказа, че няма карта. Това потвърди и Здравеца, който дори разказа една доста интересна история свързана с дупката още от началото на 70 те години на 20-ти век и как когато се натъкнали на нея вътре имало вълчи капан.  
 
Така около две години се разбирахме да отидем и да картираме пещеричката, но все нещо пречеше да осъществим заплануваното начинание. Поли обаче имаше голямо желание да си допълни пропуснатото практическо занятие по картиране от времето на курса. Разбрахме се в почивните дни около 24 май да намеря време и да хвана автобуса за село Бързия. Едно на вид доста лесно начинание, но когато отидох на автогарата успях да разбера, че в посока Берковица има един единствен автобус, който потегля от София в 16:30 часа. Примирихме се с факта, че ще загубим почти цял ден и ще орежем нещо от планираната програма за посещения на пещери в района, както и стана.
 
В събота късен следобед натоварен с доста багаж бях на гарата от където се качих на едно бусче с табела Копиловци и по малък надпис Берковица. Оказа се, че ще сме само трима пасажерите. За това пътувах комфортно и с раницата до мен, любувайки се на зелени полета и хълмове. Беше почти края на месец май, но даваха превалявания за следващите дни.
 
Село Бързия е едно от любимите ми места. Разположено непосредствено след прохода Петрохан в полите на Балкана от него се разкриват уникални природни картини на където и да погледне човек. Поли и Емо ме посрещнаха и ми отделиха стая в тяхната къща. Успях да се запозная и с огромното котешко семейство което обитаваше дворното пространство. Понеже до свечеряване нямаше много време, направихме една обзорна разходка над селото. Времето беше слънчево, Хванахме по черен път който заобикаля последните къщи, минава покрай лозя и излиза на просторни поляни заобиколени от горички. Места по които човек може да скита и тича на воля. Гледките си заслужаваха, открояваха се на изток върхарите на „Тодорини кукли“, а ако човек погледне на северозапад погледът му ще долови в далечината очертанията на язовир „Огоста“. Преди слънцето да се скрие на запад поехме по обратния път. Вечеряхме, направихме план за следващия ден и беше време за сън.
 
Станахме рано. Поли направи мега вкусни баничи със сирене, закусихме, събрахме си багажа и потеглихме. Времето беше слънчево и прохладно. Разстоянието между Бързия и Черкаски е около 15 километра и се минава през селата; Ягодово, Слатина и Драганица. Малко преди Черкаски отбихме в страни от пътя. Нарамихме багажа и поехме по долината на река Шугавица в източна посока. Прескочихме реката, подминахме едни скални в дясно и не след дълго хванахме горски път по който започнахме да изкачваме хълма. В гората от дясната страна на пътя започнаха да се редят скални стъпала. На едно по-равно място спряхме. Поли и Емо се изкачиха 20 метра нагоре и казаха, че са на входа на пещерата.
 
Преоблякохме се в пещерняшките одежди и бяхме готови за картиране. Решихме да го направим с прицелния компас и пластичната рулетка с мащабно скициране и привързване към севера. Електронната техника, за картиране, щяхме да я използваме в случая само за сверяване на данните.
 
Поли се зае с измерването на входа и взимането на азимутите с компаса. Също така нанасяше на планшета данните и скицираше план, сечения и разрези. Входът на пещерата има четвъртита форма и размери 0.60х0.60 метра. След входното стеснение се попада в уширение като височината на галерията рядко надвишава метър. Галерията се развива в югоизточна посока. Пода е покрит с наслаги от пръст и дребни камъни, а по свода се забелязват повлеци и дребни дендрити. На около 4 метра от входа на дясната стена има малък натек от който се процежда вода в дребни синтрови панички. В пещерата е влажно и в привходната част и около натека е забелязана пещеролюбива фауна. Следва завой на северозапад и две последователни стеснения за преминаване. Преди първото има малък иманярски изкоп и парче горял плат остатък от факла с която вероятно са си светили изкопчиите. На няколко места по пода са забелязват фрагменти от керамика и кости. С малко разкопаване на наслагите имаше възможност да се излезе през другият вход на пещерата, който е с размери: 1.10х0.80 метра. Интересно е да се направи проучване поради каква причина в пещерата има остатъци от керамика и от кой период би била датирана. Знае се, че в близост има антична крепост и има вероятност керамиката да има някаква връзка с нея.
 
Картирането не ни отне много време. Когато излязохме, черни облаци бяха скрили слънцето и се беше приготвило да вали. Понеже и времето напредваше, решихме да не експериментираме и да се прибираме, като посещението на „Гримнина дупка“ и останалите пещери в района оставихме за следващо идване. Прибрахме се и започна по-сложната част от картирането, а именно обработката на данните и изработката на електронен модел на карта. И така повече от два часа на компютъра. Получи се добър електронен модел на карта. Първата и надявам се не единствена карта на пещера, която ще направим с Поли из северозапада и не само. И понеже чертането в даден момент отегчава, оставихме финалната обработка да направя в София. Поли и Емо слязоха до Берковица на пазар и след това направихме още една дълга разходка преди залез слънце придружени от котарака Орион. Емо за вечеря направи много вкусен миш-маш с местни продукти. Вечерта изкарахме в сладки приказки, прехвърляне на информация за пещери от компютър на компютър и беше време пак за сън.
 
Сутринта беше прохладна, но не след дълго слънцето проби през облаците и беше време да се прибирам към София. Хванах бусчето за София, този път значително по-пълно. Любувайки се на петроханските гледки и пейзажите по пътя неусетно за час и малко успях да се прибера и в следобедните часове да завърша картата на пещерата. Първата мисия картиране на „Полемо“ е изпълнена, следващата ни цел ще е локализирането и спускането в  пропастната пещера при „Хайдушките водопади“ край Берковица.