В почивните дни 19-20 ноември пещерняците от ПК „Хеликтит“ имаха планирана практика с новите курсисти. Целта беше да се влезе с обучителна и тренировъчна цел в някои от по-известните карлуковски пропастни пещери. На втория ден беше осъществено влизане в пропастните пещери „Каденица“ и „Голямата вода“, които се намират в непосредствена близост до последните къщи на селото до старият казан и полуразрушената мелница. В района на селото, а и в самото село има множество негативни форми-въртопи,част от които дават началото на пропасти и пропастни пещери. Такава е пещерата Ледницата, която отстои на 100 метра югоизточно от пропастта „Голямата вода“. Докато Симеон Ненков екипира пещерата и курсистите един по един влизат през входните стеснения, курсистът Мирослав Николов се разхожда в района и се натъква на гигантския отвор на Ледницата. За негова изненада се натъква и на куче, което стои на една тераса в пещерата без да има шанс да излезе. Това той съобщава на групата в пещерата. След като се извършва тренировъчното проникване всички участници се събират на входа на Ледницата. Понеже няма естествени опори в близост до входа, от страната на скалната тераса където е кучето е взето решение Петър Христов да паркира в близост до отвора автомобилът си. На него е изградена система за спускане. Константин Стоичков пръв се спуска и достига площадката, която е на около 5 метра под входното отверстие. Мирослав Николов му отпуска въже, за да не бъде спускано в отвеса, защото пещерата е превърната в бунище от местните жители и има опасност въжето да бъде нарязано от стъкла по сипея под площадката, както и да бъде изцапано от нечистотии включително мърша. Кучето е кротко и дори маха опашка, като усеща, че скоро ще бъде изведено от капана в който е попаднало. На скална халка е изградена посредством лентови примки опора и въжето е освободено. По него втори се спуска Петър Христов. Негова е идеята да се вкара платнище с което кучето да бъде извлечено от пещерата.(Поради размерите на кучето и видно не малкото му тегло, другите варианти за вкарването му в торба или изтеглянето му с примки бяха отхвърлени)Кучето е мъжко, Немска овчарка. Доста е голямо и тежи над 20 килограма, въпреки, че е измършавяло. Има остатък от въжена каишка с верига. Без да се съпротивлява то е поставено на платнището. Платнището е обвързано с тънко въже, допълнително осигурено с лентови примки. При подаден сигнал е започнато извличането на животното, като Петър Христов придружава и отклонява, за да не се закача и трие в скалата импровизирания вързоп. След което кучето е нахранено, дадена му е вода и оставено да пренощува в сградата на парното на пещерния дом. Същия ден е говорено с кмета на с. Карлуково, който на следващия ден е намерил собственика и му го е предал. Специални благдарности на Капитан Георги Костов, за заснемаенто и предоставянето  на видеото.