Прилепи

Показани са от 1 до 10 от общо 10 резултата

Учени и пещерняци от ПК "Хеликтит" София изследват прилепите за наличие на бяс

Зимно наблюдение на прилеп в Урушка маара. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Учени и пещерняци от ПК "Хеликтит" София изследват прилепите за наличие на бяс по проект: "Ролята на пещеролюбивите видове прилепи в България като вектори и резервоар на европейски вируси на бяс" № КП-06-Н31/14 от 11.12.2019 г.

Учени изследват прилепите у нас за наличие на бяс (ВИДЕО И СНИМКИ) - bTV Новините (btvnovinite.bg)

Дългото пътуване из Северна България за зимно преброяване на някои прилепни колонии „Бесните“ втори сезон...

Снимане на колонията в пещерата "Мандрата" при село Чавдарци. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Пещерни бисери от пещерата "Мандрата" при село Чавдарци. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Прилепна колония в пещерата "Андъка" при Дряновския манастир. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Както е известно, членове на клуба участваме в интересен научен проект свързан с изследването на прилепитена тема Ролята на пещеролюбивите видове прилепи в България като вектор и резервоар на европейски вируси на бяс (№ КП-06-Н31/14)
През изминалата 2020 година направихме първите стъпки по проекта още в началните месеци на годината, но пандемичната обстановка не предразполагаше за активни действия. Със затаен дъх следяхме обстановката в страната и така неусетно измина тревожната 2020 година и дойде времето за първото голямо пътуване за новата 2021 година.

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ПОВЕДЕНИЕ НА ПЕЩЕРНЯЦИ ПРИ ПРОНИКВАНЕ В ПРИЛЕПНИ ПЕЩЕРИ

Снимка: Хелиана Дундарова ПК "Хеликтит" София.

Изготвена по молба на Алексей Жалов (БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО СПЕЛЕОЛОГИЯ) от Боян Петров (ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ЗАЩИТА НА ПРИЛЕПИТЕ към НПМ-БАН)

България притежава уникално високо разнообразие на прилепи. От установените в границите на континента 35 вида, у нас са известни 33 вида. От тях поне 10 вида се размножават, зимуват и живеят само в пещери.

Прилепите са единствените бозайници, които образуват огромни колонии, чиято численост в България по време на зимуване може да достигне до 100 000 екземпляра само в една пещера!

Прилепите и COVID-19 24.04.2020.

Прилепите са вторият по големина разред бозайници и наброяват над 1400 вида. Условно могат да бъдат разделени на две големи групи. Първата включва големите плодоядни прилепи, познати още като летящи лисици, които са изгубили свойството да използват ехолокация, ориентират се чрез зрение и обоняние и са разпространени в тропиците и субтропиците. Втората група включва същинските прилепи, които се ориентират основно чрез ехолокация и са разпространени повсеместно.

COVID 19 и прилепите

Хели в действие-пропастна пещера Зандана село Долно черковище. Снимка: Константин Стоичков.

Зимуващи прилепи. Снимка: Константин Стоичков.

За връзката между новия COVID 19 и прилепите в btvnovinite разказва Гл. асистент Д-р Хелиана Дундарова от БАН. Изразявайки експертно мнение на учен, тя дава една добра яснота върху проблема. Акцентира върху механизъма на разпространение, ролята на прилепите и междинните гостоприемници, говори за спецификата на вируса.

Магурата... С усещане за пролет

На входът на пещерата. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Прилепна колония от "Концертната зла". Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Изглед от "Триумфалната зала". Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Така се случи, че веднага след като се прибрахме от пътуването до Турция се наложи да заминем наново. Този път трябваше да пътуваме на северозапад, а крайната ни цел беше пещерата Магурата, разположена край село Рабиша.

Среднощно ендоскопиране в Свинската дупка

Подготовка на техниката за ендоскопиране. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Натек в волото с тесняка. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Това се вижда в едно от стесненията в залата. Автор: Станислав Асенов ПКСУ "София".

Със Стан няколко пъти говорихме за пускане на камера в тесняци. Така той поръча един ендоскоп с 15 метра кабел. В клуба ние имаме още един който Мамута донесе преди време, дълъг 5 метра. Чудихме се къде да направим един опит за ендоскопиране на тесняк и след малко чудене решихме да е в Свинската на Лакатник.
В сряда след презентазията на Стоянчо Горанов – ПКСУ „София“ за прилепите решихме да си пробваме късмета с камерата в един от тесняците. Потеглихме, минахме през Люлин да си стегна багажа, взех храна и хванахме пътя за дефилето.

Да разгадаем тайните на Прилепната пещера

Синтрите са пълни с вода през този сезон. Автор: Антония Станкова-Дойчева ПК "Хеликтит" София.

Изкопни дейности. Автор: Антония Станкова-Дойчева ПК "Хеликтит" София.

Калин и Тони, някъде из пещерата. Изкопни дейности. Автор: Антония Станкова-Дойчева ПК "Хеликтит" София.

Изчаках да отминат последните зимни виелици и да мине средата на март и вече планирах дългоочакваното ходене до Прилепната пещера. През есента беше открехната леко вратата на тайните които крие и сега за целта реших да събера солиден проучвателен състав. Две седмици по-рано започнах да подготвям пътуването, като на клуб разгласих за намеренията си. Какво трябваше да направим. Трябваше ни археолог или историк, който да разгледа, събере и по възможност да определи керамиката. Трябваше екип който да събира пещерна фауна и също така да снима прилепите в пещерата.

"За прилепите, пещерите и пещерняците"

На 22 март (сряда) от 19.00 часа в клубното помещение на ПК "Хеликтит" София ще се проведе лекция на тема: "За прилепите, пещерите и пещерняците".
Ще си говорим за това, какви прилепи има в българските пещери, колко са и защо е важно да ги пазим. Ще си говорим как пещерняците можем да допринесем за опазването на карста, какво да правим и към кого да се обърнем, ако установим заплахи за пещерите и техните обитатели.

Лектор: Стоян Горанов (Център за Изследване и Защита на Прилепите).

Едно позакъсняло описание за последните зимни виелици и намирането на нова пещера в Трънско

Протестен поход за изкачване на Стража планина в подкрепа на протестиращите за чиста природа и против златодобива в Трънско. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

В процес на картиране. Автор: Петър Христов ПК "Хеликтит" София.

Катето на входа на пещерата. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Стоя пред празната страница и се чудя, дали въобще да започна да пиша. Измина почти месец от това приключение. Очакванията ми някой друг от участниците да поеме инициатива и да драсне някой ред се оказаха напразни. Явно замисъла за част от преживяването беше моя идея и за това в края на краищата се озовах пред този празен лист върху който трябва да напиша за преживелиците ни в един от последните зимни дни.

"Аз съм отворил нишата - „светая светих“- и държа в ръцете си едни здрави и тежки обувки. Преди да ги прибера съм ги чистил, но между зъбците по дебелите им подмедки е останала полепнала глина. Такава жълтеникава глина имаше в пещерата Змеюва дупка ... или не – това беше в пропастта Челивешница, от където измъкнахме старинното оръжие ... А може би тя е от последния ми риболовен излет.
Не знам. На толкова много места са оставили отпечатъци тези обувки. Тези стари, добри обувки. И нека бъде благословена глината, полепена по тях, защото ме връща към дните, в които съм живял като с брат с природата – сред моите братя, приятелите ми.
"

Ясен Антов. Откъс от „Глина по обувките“.

„Радостта на търсача“ 1967 г.