Както е известно, членове на клуба участваме в интересен научен проект свързан с изследването на прилепитена тема Ролята на пещеролюбивите видове прилепи в България като вектор и резервоар на европейски вируси на бяс (№ КП-06-Н31/14)
През изминалата 2020 година направихме първите стъпки по проекта още в началните месеци на годината, но пандемичната обстановка не предразполагаше за активни действия. Със затаен дъх следяхме обстановката в страната и така неусетно измина тревожната 2020 година и дойде времето за първото голямо пътуване за новата 2021 година.
Целта беше зимно преброяване на някои прилепни колонии в Северна България. Хели като организатор беше свършила огромна организационна работа относно пътуването, транспорта, спането на място, срещите ни с отговорни фактори, пещерняци и приятели по места. Както се казва „шефът“ се беше погрижил за всичко необходимо за да свършим перфектно работата, да ни е комфортно и да получим добри резултати след това пътуване.
 
Ден първи 18.01.2021г. Ден за път:
Оказа се, че командировката ще започне от понеделник, малко нетипично време за пътешествие за трудовите хора, но нас ни чакаше освен много път и доста работа. Взехме с Яни в клуба всичката необходима екипировка, включваща инвентар за отвесни пасажи, хидрокостюми, лодка, средства за свръзка и какво ли още не. Освен, че личния багаж беше много, допълнително инвентара отежняваше положението с мястото за багаж в колите. Събрахме се на паркинга на „Кауфланд“ в Дружба, напазарувахме най-необходимото за деня и поехме на север в състав: Хелиана Дундарова, Радослава Емилова, Рая Антова, Яни Макулев и аз. Като допълнение към екипа с нас потеглиха и Ладислав Цветков (нашия оператор) и Деси Макулева. Пътувахме сравнително спокойно, като пътната обстановка беше добра и чак след Ловеч попаднахме на непочистени участъци и поледици в селцата преди Крушуна. Ден първи беше за път и отдих след това. Собствениците на къщата за гости в село Крушуна ни очакваха. Привечер се настанихме, тя разполагаше с просторен двор, топли и уютни стаи и най-вече обособено място с камина за хранене, работа и разпускане.
 
Ден втори 19.01.2021г.  Двете „Мандри“:
Първи работен ден. Станахме рано, домакините бяха приготвили вкусна закуска. Пихме кафета и чай по предпочитание, подготвихме си багажа и вече бяхме готови за първата пещера. В 12 часа имахме среща със служители от РИОСВ-Плевен на входа на пещерата „Мандрата“ при село Чавдарци. Пристигнахме първи. Пещерата е разположена южно от селото и до нея се стига по асфалт, като той отвежда дори в самата пещера, където пода е бетониран. Личеше си, че са влизали вътре с коли, което не е никак добре! Преоблякохме се, направихме си бърза оперативка, кой какво ще прави.
Заедно с дамите от РИОСВ-Плевен навлязохме към дълбините на пещерата, която след първата голяма зала се разделя на воден-ляв ръкав и десен сух, с няколко разклонения и високи комини. Първо обходихме водния ръкав, като на места си помагахме в прескачането и преминаването на реката. Достигнахме до последната зала и сифона, като по пътно преброихме единични малки и големи подковоноси, но не видяхме колония. На нея се натъкнахме в сухия ръкав където имаше големи подковоноси. Понеже беше разположена на височина за да се направят снимки за преброяване се предприе тактика да се снимат с ръзгъваем статив висок около 4 метра. Това беше извършено от Ладислав, Яни и Хели. Останалите от екипа проверихме някои от разклоненията, като в едно от тях усетихме малко количество СО2, но се натъкнахме и на приказно красиви и образуващи се в момента пещерни бисери. Излязохме доволни, но ни чакаше доста път. Трябваше да посетим и пещерата „Мандрата“ при село Микре.
Вече бяхме преполовили деня и беше ясно, че ще се прибираме по тъмно. В Ловеч заредихме и си взехме нещо за хапване на крак. На място Хели се обади на хората от ловно стопанство „Бялка“ да ни упътят за пещерата. Пътя до нея се оказа заледен и за това се преоблякохме на колите. След не дълъг преход по ледените коловози приличащи на пързалки достигнахме до полуразрушена сграда. В снежната гора тя наподобяваше на изоставена военна собственост. За да се влезе в пещерата, трябва да се премине през нея. Входната част много наподобяваше на предишната „Мандра“. Обширна зала и водно разклонение. Хели и Ладислав се качиха до една от колониите, която се беше обособила на сравнително недостъпно място. Снимаха и намериха един опръстенен прилеп, който се оказа, че е от известна прилепна колония, която лятно време се ситуира в пещерата „Нанин камък“ в близост до село Мусалиево. Интерес буди факта, че този прилеп е на 20 години. Нямахме много време за разглеждане на пещерата и проникване до края на водната част. Втората колония беше в близост до бента заприщващ подземния поток. Направиха се снимки, измервания на влажността и температурата. Тръгнахме по тъмно. Натрупаната умора от пътя се стопи при вида на вкусната вечеря приготвена от домакините ни. Същата вечер към екипа се присъедини Таньо Марков от ПК „Саламандър“ Стара Загора.
 
Ден трети 20.01.2021г.  До „Пройновата пещера“ или както я знаем „Урушка маара“.
По обяд водени от Таньо поехме към известната и дълга водната пещера „Урушка маара“. Времето се беше затоплило и ледът по улиците и снега по склоновете се бяха стопили. Те се бяха превърнали в потоци и от всякъде течеше вода. От самата пещера също. Преоблякохме се, измервателните уреди бяха включени, снимачната техника също и един по един навлязохме в обширната пещера. Бързо намерихме първата колония, извършиха се процедурите по измерване и снимане и без да безпокоим прилепите поехме още по-навътре през сухи и частично наводнени галерии. Този клон,  ни отведе до езеро, над което е другата колония. Хели, Таньо и Ладислав свършиха сравнително бързо със снимането и преброяването. Установихме колония от хиляди големи подковоноси. На вън времето беше още по омекнало и приличаше на ранна пролет. Отказахме се да ходим до другите пещери в района и за последна вечер се прибрахме в уютната къща за да преспим и да си подготвим багажа за следващото пътуване. Довиждане Крушуна и до скоро.
 
Ден четвърти 21.01.2021г.  „Мусинската пещера“ и „Хотнишките водопади“.
Този ден трябваше да стигнем до Дряново и там да спим в бунгалата при хижата и манастира. Пътя не е толкова дълъг, но ние попътно минахме през известната „Мусинска пещера“ при село Мусина и едни от най-красивите (за мен най-красивите) водопади в страната при село Хотница. В „Мусинската пещера“ навлязохме основно в сухата част, но не намерихме колония. За сметка на това с интерес разгледахме остатъците от древния каптаж при входа и. Не бях влизал в тази пещера, но самото място има уникален чар и привлекателност. Привечер пристигнахме в Дряново, където напазарувахме и след това поехме към бунгалата. Хижарката беше почистила и пуснала печките, снабди ни с още отоплителни тела и ни даде някои важни съставки за готвене които бяхме забравили да закупим като олио например. Хели се зае с организационните неща свързани със следващата пещера по списъка, а аз се чух с Габи и се разбрахме на следващият ден да се видим в село Здравковец, като Роко (Росен Терзиев ПК „Стринава“ Дряново) щеше да дойде с нас до пещерата. Ладислав се зае с готвенето и вечерта хапнахме уникално вкусна манджа негово творение. Неусетно дойде и времето за сън.
 
Ден пети 22.01.2021г. Пътешествие из плато „Стражата“ до „Сухата пещера“ при село Янтра.
Въпреки вече натрупаната умора трябваше да се тръгне рано за да не се прибираме по тъмно и в студените часове преди залеза. Тръгнахме към 10:30 часа към село Ккози рог, като едната кола се отби до село Здравковец. Видяхме се за кратко с Габи, която за съжаление трябваше да работи и нямаше как да дойде с нас. Роко взе джипа и в компанията на кучето Балкан поехме към пещерата. На отиване и на връщане проверихме едни интересни въртопи, които той и негови приятели пещерняци бяха работили преди години. Пътя до пещерата е около час, но красивите гледки бяха навсякъде. Навлязохме в едно доста хлъзгаво деренце и не след дълго бяхме на входа на пещерата. В привходната част си личаха множество иманярски изкопи и доста разхвърляна керамика. Самата пещера е закътана на много „хайдушко място“. Вътре е суха, но има обемни и високи зали и много красиви натеци. Роко и Таньо ни показаха всички участъци, като във втората зала имаше натрупано огромно количество прилепно гуано от летните колонии, които вероятно са значителни. После по обратния път по платото се прибрахме до колите с още едно отклонение за проверка на въртопи. Минахме през Габрово да заредим провизии, взехме си довиждане с Роко и се прибрахме в бунгалата, където за втора вечер Ладислав направи вкусно ядене като гвоздея беше изключително добре направен ориз. Вечерта пристигна Васко от София, който щеше да ни помогне да се прибиберем комфортно и пътуващи не сред раници и прониквачки.
 
Ден шести 23.01.2021г. Пещера „Андъка“. 
Това беше и последния ден от нашето пътешествие. Вечерта Хели се беше разбрала да се видим с Ваньо Станев и Венци Панев от ПК „Стринава“ Дряново, които щяха да ни отворят и придружат в пещерата. Приготвихме се на входа любувайки се на стационарните системи за ТЕВ спускащи се от високите сводове. После минахме през бившата пречиствателна станция в предверието на пещерата, минахме покрай аварийния изход. От някои разклонения шуртяха малки потоци. Обилното снеготопене беше вдигнало доста нивото на подземния поток протичащ през изкуствен канал. Безпрепятствено достигнахме до прилепната колония, състояща се от стотици пещерни дългокрили и хиляди средни и големи подковоноси, за които колегите от Дряново съобщиха, че тази година са с по-малка численост.
Време беше да си събираме багажа и пътешествието беше към своя край. Пътувахме към София относително спокойно, като Хели пристигна в Дружба първа с Рради и Рая и ни очакваха с бира за добре свършената работа в тази дълга командировка. Всичко е добре, когато свършва добре, а при нас нещата се получиха, защото посетихме интересни и красиви пещери и най-вече се видяхме с приятели пещерняци, които ни съпортираха максимално, за което сърдечно благодарим.