Изследвния в Понорски пещерен район 204

Понор планина, какво се знае за там?

Обща характеристика:

Понор планина е обособена самостоятелна част от Западна Стара планина, оградена от изток от р.Искър, на запад от шосето София–Петрохан, на север от р.Пробойница и билото на рида Козница, а на юг от р.Козле и р.Искрецка. Общата й площ е 280 км?. Тя е слабо населена, като повечето села са разположени в периферията й.

Релефът на района е планински, като надморската височина се изменя от 430 м при р.Искър до 1500 м.н.в. на север. В окрайните части са характерни стръмни склонове и отвесни откоси (венци). Стръмни са и склоновете на р.Брезенска и каньона Вранево. В останалата си част Понор планина е с хълмисто-платовиден релеф, осеян с множество карстови форми. В северната част на планината са се образували няколко слепи долини, завършващи с понори, чиито дъна са запълнени с алувиялен и пролувиален материал. В сравнение с други карстови райони тук се наблюдават малко кари и карни полета. Големи кари има западно от с.Заноге, с дълбочина повече от метър. Разстителността е слаба, главно тревиста, с букови гори на места и насаждения от иглолистни в окрайнините.

За района е характерна слаборазчленена речна мрежа, като освен реките по границата му, през него протичат р.Брезенска, с непостоянен отток, р.Скакля, Зимевишка и Заножка . Реките, които се спускат от билото на Козница при навлизане в карстовото плато понират. Бабина речка, извираща от юрските скали в района, също губи водите си след 3км повърхностен път. След интензивни валежи и при топене на снеговете в редица дерета се появяват временни потоци. Главен отводнител за района се явяват малкото на брой карстови извори по периферията на варовиците. Водите се дренират като цяло от р.Искър.

Отваряйки картата на България и гледайки пещерните райони в близост до столицата няма начин да не ни направи впечатление районът на Понор планина. Поглеждайки характеристиките му може да се твърди, че там има потенциал да се открият едни от най-дългите и дълбоки пещерни системи в страната.

Дълги години районът е бил притегателна за много изследователи и клубове. Проведени са десетки експедиции проучени са множество пещери, но все така планината крие своята тайна и не е щедра към изследователите и. Основни изследователи в тази част на Стара планина са пещерняците от СПК „Академик” София и ПК „Еделвайс” София. Още през 1915-та година излиза монографията на Жеко Радев, Карстови форми в Западна Стара планина, един и до сега ненадминат труд. Научни доклади и статии за района през годините пишат също така Панайот Нейковски, Мария Златкова, Владимир Попов, Алексей Бендерев и др.

През 2000 година, едно от първите места на които извършихме изследвания беше районът на село Церово. Там Константин Касабов намери нова пропастна пещера разкопавана от иманяри. Изследването и картирането и доведе до повишен интерес от страна на клубните членове към района и щателното му разглеждане, последваха няколко още открития. К.К.С, беше първата пещера картирана самостоятелно от новото поколение пещерняци в клуба. Последва и първото голямо откритие пещерата Говора на водата. Изследванията не секнаха, а по-късно беше основан и пещерен клуб в Церово- "Под ръбъ".

Нов етап в изследването на района даде една инициатива на Яни Макулев, който заедно с пещерняците от ПК „Под ръба” Церово, продължиха и развиха изследванията в пропастната пещера Колкина дупка. Тя понастоящем е най-дълбоката и дълга пещера в България с дължина на галериите над 19 километра и денивелация - 540 метра.

В изследването и картирането се включиха на разлочни етапи и пещерняци от клуба. Същто така пещерняци от клуба разчистиха пътя за безопасно проникване в пропастната пещера Каците, една от интересните и перспективни пещери в района с дълбочина над 200 м. Това даде предпоставка пещерняците от ПК „Искър” София на базата на това „разчистване” да направят експедиция през 2010-та година. Някъде по това време и доста от членовете на клуба се включиха в картирането на пещерата Душника над искрец, която е основен преливник на Искрецкия карстов извор и е със сигурност част от огромната пещерна система, която се намира в планината.

През годините съм скитал из Понора както обичаме да наричаме района, но до сега не се бях спирал по-детайлно там. През 2010-та Андрей Христов пещерняк от ПК „Еделвайс” София ме покани да направим няколко теренни обхода в които чрез наблюдения се опитахме да систематизираме малко повече информация. Дъллгите обяснения едва ли вършат работа в случая когато не си видял Искрецкия извор или слепите долини наричани от хората Магарещници. За това се отдадохме на съвсем целенасочени ходения с цел изследване и търсене на нови пещери и пропасти.

Бяха извършени и открития в пещерата Диневата пещ в раьона на село Гинци.

Показани са от 21 до 26 от общо 26 резултата

КОЛКИНА ДУПКА, НАЧАЛОТО 2006

Автор: Яни Макулев.

Така...дълго време събирах сили да напиша това поради липса на време, но явно момента настъпи поради ред причини.Тъй за Колкина Дупка, най спряганата и коментирана напоследък. Доста е написано, по сайтове статии и т.н.

Ама не са запознати явно така наречените изследователи с началото на процеса. Защото нещата винаги май имат начало. Поне така казват. Помолил съм Никола Ланджев Коко) да напише неговата част от историята защото е важно да се помнят нещата.Та тъй...

Пробив в “Говора на водата” при с Церово 2004

Интересни пещерни форми. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Живко Петров ПК "Хеликтит" София, при първото влизане в пещерата. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

И тази година продължи офанзивата по проучването и картирането на водната пропастна пещера “Говора на водата” в местността Желенски дол в близост до с.Церово. Сезонът беше открит през месец май, Бяха направени две прониквания и и се картираха около 90 метра разклонения и зали в периферията на “Голямата зала”. По време на проявата беше отчетено, че водата в подземния поток е много и за момента не може и да става въпрос за работа на дъното. Най сетне обаче усилията на част от пещерняците от клуба се увенча с успех. На 27.06.

Церовски дневник 2003

Кроки с обектите разположени в района на Желенски дол. Автор: Живко Петров ПК "Хеликтит" София.

Павел Бакалов -СПК "Академик" София се сруска в порвият водопад. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София при първото влизане в пещерата. Автор: Живко Петров ПК "Хеликтит" София.

1.Увод: Измина повече от година от както открихме пещерата “Говора на водата” при село Церово. В този период от време успяхме да изследваме стотици метри пещерни галерии и зали със значителни размери “гарнирани” с тесняци, водопади, отвеси и блокажи. Може да се каже че, “Говора” се оказа едно от най-значимите открития правени през последните години а също така и една от най-интересните и същевременно трудни пещери в “Искърския пролом”. Както беше споменато пещерата е водна и това обуславяше нашето нежелание да работим в нея праз пролетта поради високите води.

ТАЙНАТА НА ЖЕЛЕНСКИ ДОЛ 2002

Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София, при разкопаването на входа на пещерата. Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София.

Живко Петров ПК "Хеликтит" в началният участък при първото влизане в пещерата. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Влакът навлезе в Искърския пролом и скоро се установи на гара Церово. Слезнахме и поехме към планинския масив „Черни камък“ въздигащ се оттатък Искъра. Преди години, в неговото подножие, колеги пещерняци откриха и проучиха водната пещера Маяница, чиято дължина достигна почти 1.5 км. Нашата цел обаче не беше тази, а да се спуснем в пропастта Липовец в близкия Желенски дол. Разделихме се за да открием входът й, но когато се срещнахме отново, потта беше избила по челата ни, а желания резултат не беше постигнат.

Екипиране и картиране на Копаната пропаст при село Заселе 2000

Живко Петров на входа на пропастта. Снимка: Алексе Жалов ПК "Хеликтит" София.

На 9-ти април Алексей Жалов и М. Жалов извършиха теренен обход в района на "Вазовата пътека" при с.Заселе, Софийска обл. По време на обхода те снеха GPS координатите на пещерите Кенова дупка и Копаната.

На 16-ти април членовете на клуба: Алексей Жалов, Магдалена Стаменова, Живко Петров, Константин Стоичков и Борислав Сотиров - СПК "Академик" София, картираха отдавна известната като иманярски обект, но некартирана, пропаст ”Копаната” при с.Заселе, Софийска обл. По време на проявата пропастта беше накована и екипирана за ТЕВ от Живко Петров.

ККС- нова пропаст край с. Церово 1999

На полянка край Церово. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Входът на пропастната пещера К.К.С. Автор: Живко Петров ПК "Хеликтит" София.

Иманярска стълба в пещерата. Автор: Виктор Стефанов ПК "Витоша" София.

Входът на пещерата бе случайно открит при обход на скалния венец, намиращ се на десния бряг на р.Искър, източно от с.Церово. Групата пещерняци от ПК ”Хелектит” и ПК ”Искър”, търсейки пещерата “Маяница”, се натъкна на отвор в основата на скалния венец. Ясно си личеше, че той е разкопан наскоро, а наоколо бяха пръснати безразборно изпочупени масивни пещерни образувания. Проникнато бе в леко низходяща, постепенно стесняваща се галерия, която след около осем метра отведе групата до широк отвес с неясна дълбочина.