Според районирането на карста в България по Владимир Попов, Източните Родопи попадат в следните три пещерни района: № 411 Ардински, № 412 Хасковски и № 413 Крумовградски. За отбелязване е, че освен карстови пещери в тази част на страната са проучени и картирани не малко и вулкански пещери и ниши. Също така е важно да се знае, че към това число могат да се причислят и множеството изкуствени пещери и ниши (скални обители, светилища, гробници) и изоставени миннопроучвателни галерии.

411 Ардински район - Разположен е между средното течение на р.Арда, р.Върбица, билото на Гюмурджински снежник и билото на в.Каяджик. Карста е свързан с разпространението на отделни ивици и петна от мрамори и мраморизирани варовици. Известни са общо 44 пещери и пропасти. От тях по-големи са "Водната" при с.Неделино с дължина 203м; "Гяур хамбар" при с.Стоманци с дължина 112м., "Водната" ("Карагук") при с.Тютюнче с дължина 105м.

412 Хасковски район - Обхваща част от Североизточните Родопи - ридовете Чуката и Гората разположени южно от Хасково. Намиращите се там 14 карстови пещери са малки по размери. Образуването им е свързано с разпространението на варовиците. Най-голяма тук е: 4-входната "Маарата" при с.Мъдреци с дължина 114м.

413 Крумовградски район - Обхваща изцяло северните части на рида Мъгленик и прилежащите му Стръмни рид, Чран тепе и Сърта, южните склонове на рида Гората както и част от средното течение на р.Арда. Карстьт е развит предимно във варовици, но се среща и в малки мраморни лещи. Тук са проучени 35 карстови пещери, между които са най-големите и интересните в Източните Родопи: "Каранги" при с.Широко поле с дължина 490м и денивелация +22м, "Самара" с дължина 327м и "Огледалната" с дължина 157м при с.Рибино; "Белополянската" при с.Белополяне с дължина 140м.