врачанският пещерен район изцяло обхваща Врачанската планина, планината Козница и част от южните предхълмия на ридовете Милин Камък и Веслец. Образуването на карста е свързано основно с разпространението на юрски и кредни варовици, които имат значителна дебелина. Тук са известни повече от 500 пещери и пропасти, между които са едни от най-дълбоките и дългите в страната, като само във врачанския подрайон се намират 250 пещери между които пропастите: "Барки 14" с дълбочина -356 м, "Беляр" с дълбочина -282 м. и "Барки 18" с дълбочина -178 м над гр.Враца; "Пукоя" при с.Паволче с дълбочина -178 м; "Яворец" с дълбочина -151 м и "Панчови грамади" с дълбочина -104м край с.Зверино и "Хайдушката" при с.Бистрец с дълбочина 108м, като същевременно със своята дължина "Барки 14" (2,600 м) и "Беляр" (2,560 м) са и в списъка на най-дългите пещери в у нас. Достойно място големите водни пещери в България заемат тези разположени в Чиренския карстов подрайон край едноименното с. Чирен. Там се намират: "Понора" с дължина 3,172 м и "Младеновата пропаст" с дължина 1,723 м. В обсега на Врачанския подрайон попадат и пещерите край гара Черепиш, които са значително по-малки по размери, но за сметка на това са повече от 130 на брой. Най-дълга от всички тях е "Черепишката пещера" с дължина 623 м. В състава на района влиза и Лакатнишкия подрайон с всеобщо известната "Темна дупка" с дължина 4,500 м край гара Лакатник.

Това е един от основните райони в който пещерният ни клуб извършва проучвания. В района над град Враца бяха открити продължения в пещерата Мижишница с което дълбочината и стана над - 200 метра, в пещерата Стрешерска яма, както и в местността Барките беше открита нова пропаст "Хеликтит" 2006 с дълбочина над 50 метра. 

Райониране на карстовите райони Владимир Попов. Добавки, Константин Стоичков.