Потеглих в 19:30 към Лакатник, след като се чух с Коста, който беше вече в Своге. Пътят беше лек и ненатоварен, хапнахме пред ресторанта и заваля пороен дъжд... дочакахме го и се приготвихме. Изтървах си единия ботуш в локва и го напълних хубавичко с вода  Към 23:00 часа потеглихме към дупката. Преобличайки се под чатала, решихме да проверим ручейчето при НДК и като видяхме, че не тече, се шмугнахме в меандъра му да видим дали сифонът някакси се е изтекъл. Беше лазене и хруптене на късащи се дрехи, джопнах в синтровата преса и си напълних и другия ботуш, и двете колене с вода... Нивото беше паднало около 10см по пътя и вода не течеше, беше застояла. Сифонът, уви, не беше мръднал и беше бистър и все така пълен. Завърнахме се към чатала, обухме седалките и с бодра крачка, трак-трак по парапета, и в Шерифската стая. Много работа ни чакаше. Качихме се през поизмокрения блокаж и задискутирахме откъде да започнем днес. Зала Ясен! Половината от нея беше останала от по-миналия път. Почнахме оттам (т31). Тръгнахме да картираме през едно съвсем приятно стеснение вляво, липсващо на старата картирова. Бързо и стремително се забихме в лабиринт-"салата" от успоредни некартирани галерийки на долно ниво, примесени с прашни блокажчета и привидно безброй разклонения и разклоненийца. Оттам се натъкнахме и на стари червени и бели маркери от картиране, тихо потънали в аналите на нечия картотека. Познах един от тях (т31.5), защото на експедицията "Темната Дупка 2016" бяхме стигнали с картировката до него (от другата страна). На този репер има 4-метрова неприятно изглеждаща гладка камина с формата на кръст, под която леко разширява и аз знаех, че от там може да се излезе обратно в Шерифската Стая. Решихме да картираме тоя участък. Когато и двамата се навряхме вътре, установихме че е отново плетеница от успоредни галерии и първични причудливи форми, на различни нива, с пробит таван през който прозираше пътят към Булеварда. След първите 30 минути пролазвания, нито бях мокър, нито ми беше студено, и двамата бяхме напълно телепортирани в подземния свят. Решихме да изкартираме само едно направление от това лабиринтче поради напредващото време (~02:00 сутринта). Излизайки от другия край установихме, че има три отделни галерийки, връщащи в Шерифска стая и поне две в обратна посока. Картирахме две и оставихме три за другия път. Слязохме, преоблякохме се и в приятното разсъмване на кафе и сладки се запътихме към София. Пътят и дефилето бяха крайно благосклонни и сложиха добър финал на това приятно пещерно дело. Скоро пак!