Мони накова дънния праг и го спуснахме. Този праг се оказа по-малък от първата ми преценка, явно ровенето из теснотии кара мозъка да вижда всичко по-голямо после. На дъното беше голяма кална фуния,която свършваше в тясна цепка. От тази цепка се чуваше водопадът от зала Анастасия. Решихме, че направлението отдалечаващо се от водопада е перспективно и започнахме да разчистваме глината и камъните, препречили пътя. Работата там продължи равномерно няколко часа, докато в другата група се случваха интересни неща.

  Жоро екипира и спусна прага към зала Анастасия, доразкопахме тесняка и вече се минава свободно. Групата проучи дъното на залата, но водата беше доста повече този ден и се изпонамокриха. В тази зала трябва да се търси продължение само в сухо време. Мони беше с PVC гащеризон и се напъха в нова заличка над водопада.

Планът бе ясен и детайлно преговорен. Ще влизаме в Темната дупка, на едно от най-отдалечените места. Носехме три торби багаж за дъното на Трапезарията. Малцина бяха посещавали тези части, особено блокажът след Трапезария. Щяхме да картираме около 40м некартирани галерии на дъното, и да търсим продължение в блокажа.

Оставихме колите и по познатата пътечка се понесохме нагоре с бодро темпо. Подминахме Зиданка и си спомних за последното приключение там.

 На самото дъно имаше три тесняка. “Горе вляво”, “долу вляво” и “телевизорите”.
“Телевизори” защото на края на този тесняк има блокаж от лабилни камъни с размера на телевизор “Респром”, като море от телевизори до хоризонта. Но повече за тях после. И трите на този етап бяха непроходими. Коста се напъха горе вляво. Тим - долу вляво. Аз останах в основната зала и подадох рейките на стика първо на Тим. За да успеем да ползваме стика без джойстик, се наложи да разкача сервото и да завия по един винт на главата в различни позиции в които ни трябваше да гледаме (напред, настрани, назад). Когато трябваше да сменим изгледа, вадехме стика, разлепяхме спасителното тиксо, развивахме болтовете, навивахме при нов ъгъл на камерата, пак спасително тиксо.