Франция

През последните години на два пъти членове на клуба посетиха франция. Първият път за европейския спелео конгрес, а втория за проникване в пропастната пещера Гуфр Берже.

Показани са от 1 до 2 от общо 2 резултата

До Бержето и назад

Трифон Василев и останалите от отбора, преди влизане в Гуфр Берже-Франция.

Трифон Василев и Неманя Милесавлевич в Гуфр Берже.

Откакто завърших курса през 2007 година ,слушам за великите хилядарки ,за супер сложните и изтощителни пещери и тн итн.Последните години не се занимавам активно със спелеология ,а по-скоро със спелео водолазене ,което и предопределя лошата ми физическа форма.Някои дори смятат ,че вече не ходя и по пещери...Е ,очевидно това не е точно така...В клуба в момента хората са изпаднали в летаргия ,дали заради лятото ,дали заради друго.Като цяло ,няма кой знае какъв активен пещерен живот.Именно поради тази причина ,когато разбрах ,че едни приятели сърби са решили да ходят на Гуфр Берже и си търсят ш

ІV-тия Европейски конгрес по спелеология в Ланс ен Веркорс-Франция 2008

През лятото на 2008 с Магда се нагласихме да участваме в конгреса. Събрахме малко лични парици, федерацията ми отпусна известна сума и пътуването почти беше готово. За да направим икономии по транспорта, уредихме безплатно двупосочно пътуваме София – Гренобъл. На 20-ти “яхнахме” трена и на 22-ри, след едно дълго и уморително пътуване, достигнахме Гренобъл. Там вече ни чакаше нашият приятел и известен пещерняк К. Бонев (Чируза), който вече беше пристигнал на място.

"Аз съм отворил нишата - „светая светих“- и държа в ръцете си едни здрави и тежки обувки. Преди да ги прибера съм ги чистил, но между зъбците по дебелите им подмедки е останала полепнала глина. Такава жълтеникава глина имаше в пещерата Змеюва дупка ... или не – това беше в пропастта Челивешница, от където измъкнахме старинното оръжие ... А може би тя е от последния ми риболовен излет.
Не знам. На толкова много места са оставили отпечатъци тези обувки. Тези стари, добри обувки. И нека бъде благословена глината, полепена по тях, защото ме връща към дните, в които съм живял като с брат с природата – сред моите братя, приятелите ми.
"

Ясен Антов. Откъс от „Глина по обувките“.

„Радостта на търсача“ 1967 г.