Очертаваха се няколко почивни дни. По прогноза го даваха валежно и само първият от четирите дни щеше да е стабилен като време. С Андро се бяхме разбрали да отскочим до района в който обикновено последните две години ходим най-често. Оставихме организацията за последния момент. Потеглихме само двамата. Предложих му да подходим този път от другата-североизточната страна на Нишава и то от началото на проломът и. Той започва непосредствено от главната махала на село Туден. Така и направихме.

Със Стан няколко пъти говорихме за пускане на камера в тесняци. Така той поръча един ендоскоп с 15 метра кабел. В клуба ние имаме още един който Мамута донесе преди време, дълъг 5 метра. Чудихме се къде да направим един опит за ендоскопиране на тесняк и след малко чудене решихме да е в Свинската на Лакатник.
В сряда след презентазията на Стоянчо Горанов – ПКСУ „София“ за прилепите решихме да си пробваме късмета с камерата в един от тесняците. Потеглихме, минахме през Люлин да си стегна багажа, взех храна и хванахме пътя за дефилето.

Настъпваше краят на работната седмица. В началото и със Станислав Асеновсе бяхме разбрали да направим някое нощно ходене. Като идеи ни се въртяха, да продължим ръчкането по Темната и някои други пещери край Лакатник, или за някое по-близко спелестологично обектче. Така една от вечерите се оказа, че сме свободни и заредени с ентусиазъм към неизвестното (за нас) и с разни технически средства за картиране решихме да поемем на запад. Първо Станислав беше гледал разни гугъл изображения на които имаше разни „подозрителни“ неща, но там не намерихме нищо освен дълбоко дере превърнато в бунище.

Стоя пред празната страница и се чудя, дали въобще да започна да пиша. Измина почти месец от това приключение. Очакванията ми някой друг от участниците да поеме инициатива и да драсне някой ред се оказаха напразни. Явно замисъла за част от преживяването беше моя идея и за това в края на краищата се озовах пред този празен лист върху който трябва да напиша за преживелиците ни в един от последните зимни дни.