In Memmoriam

Името на категорията говори за нейното предназначение - тя е посветена на хората, които никога няма да забравим.

Показани са от 1 до 4 от общо 4 резултата

Петър Христов

На Алпийска поляна-Лакатник-Първо екипиране.

За Пепи

Накрая не остава нищо материално, само спомени......

Спомените ще се връщат винаги отново и отново и с всеки изминал път ще са още по-цветни и хубави, защото когато си спомняме за един огромен човек като Пепи те няма как да са тъмни.

Още от първия път в клубното помещение, когато се записа на курса. Той каза, че вече има известен опит, но не достатъчен и още тогава показа, че тежи на мястото си. Сам помогна по време на курса страшно много и страшно много се кефеше на всички ситуации.

доцент-доктор Юрий Велинов

1966 -та година при откриването и проучването на пропастната пещера Яворец, над село Зверино.

2016-та година преди влизане в пропастната пещера Яворец над село Зверино.

2016-та година, презентация на програма за картиране в клубното помещение.

С голямо прискърбие съобщаваме за внезапната кончина на Юрий Велинов - пещерняк ветеран от пещерния клуб при туристическо дружество „Еделвайс“ – София. Завършва Техническият университет в София. Юрий е един от водещите пещерняци на клуба от началото на 60-те години до края на 70-те години. Активно участва в проучването на районът на с. Зверино, както и картирането на някой от емблематичните пропасти Яворец, Панчови грамади. Участва също, заедно с Петър Трантеев в изследването и картирането на пещери в северозападна България, сред които са Крачимирското врело и Рушковица.

Мартин Велков Ганчев

През 2013г. почина и напусна нашите редици още един член на пещерния клуб „Иван Вазов“, понастоящем ПК „Хеликтит“. Няма го вече между нас Мартин Велков Ганчев, който беше инструктур по пещерно дело към „Иван Вазов“ и беше в нашите редици до 1984-1985 г. Зная, че много от Вас не са го виждали и не са чували за него, но има хора между нас, които...

НИКОЛАЙ СВЕЩАРОВ (ЖИВОТНОТО)

Когато седнах да напиша няколко думи за Ники, просто не знаех как да започна. Някак не ми идваше да пиша за Живето в минало време. Имах чувството, че ей сега да му звънна по телефона и ще чуя „Кажи, Иве!“ Знаем се точно от 30 години. За пръв път се срещнах с нахакания (отбелязвам го със завист), красив и мъжкарски изглеждащ младеж през януари 1983 год., когато...

"Аз съм отворил нишата - „светая светих“- и държа в ръцете си едни здрави и тежки обувки. Преди да ги прибера съм ги чистил, но между зъбците по дебелите им подмедки е останала полепнала глина. Такава жълтеникава глина имаше в пещерата Змеюва дупка ... или не – това беше в пропастта Челивешница, от където измъкнахме старинното оръжие ... А може би тя е от последния ми риболовен излет.
Не знам. На толкова много места са оставили отпечатъци тези обувки. Тези стари, добри обувки. И нека бъде благословена глината, полепена по тях, защото ме връща към дните, в които съм живял като с брат с природата – сред моите братя, приятелите ми.
"

Ясен Антов. Откъс от „Глина по обувките“.

„Радостта на търсача“ 1967 г.