На 17.4.2023г посетихме Зиданка в състав: Коста, Никола, Ируш, Славея, Живко и аз. 
Влязохме в пещерата в 12:30 със следните цели - да се дообезопасят красотите в зала Косю Касабов, да се докартират тесняците от Кабината към новите части и да се потърси продължение (покрай слонските крака, в посока Напречна галерия).
 
Ние с Коста се захванахме с картировката, а останалите се качиха в залата да обезопасяват. Взеха инструментите от Арматурите и ги пренесоха на новия фронтови лагер - Ресторантът на Славея. Картирахме около три часа, като успяхме да се спуснем на долни нива в първата блокажна зала след кабината и да ги изкартираме. Намерихме перспективни пролуки долу в блокажа. 
Беше по-сложен и интересен, отколкото изглежда отгоре. Смятам, че се получи добре на картата. После продължихме нагоре и се присъединихме към основната група в зала Косю Касабов. Коста веднага се залови да реди камъни в прасището и да оформя чиста пътека с цел опазване на красивите синтри от калта на преминаващите.
Някой бе ходил през седмицата и окалял доста видимо останалите синтри, които се опитваме да запазим. Поставиха ленти на още места, оформяйки пътека и опазвайки и глинените пирамиди.

Аз се присъединих към Живко и започнахме да млатим с теслите дънния тесняк в посока Напречна Галерия. През тясната цепка се виждаше, че има метри продължение напред.
Не ни достигаха инструменти и пратихме Славея и Никола до колата (през цялата пещера) да донесат по списък инвентар. Върнаха се след час запъхтени. А ние тъкмо минути преди това бяхме успяли да преборим камъка. Бяхме в новата зала "Победа". Дълга около 12м и широка 3, с множество красоти, натеци, цевички и стари синтрови езера.
 
Никола качи един комин с натеци и намери горно тясно ниво, което не допроходихме. Славея качи един много тесен комин, който нагоре отваря в камина от кален блокаж. Успя да го картира, задънва на 6м нагоре. Славея и аз разкопахме една цепка в пода на залата, откъдето изглежда духа.
 
Долу между кални натеци отваря тясна, но дълбока над 2м цепка, в която изглежда че водата от залата се е изливала. Пробвахме с бормашината и се оказа, че под натеците има блокажни късове. А самите натеци бяха меки, с консистенция на мокър тебешир и дебели около 30см.
Залата доста се замъгли от запъхтяните дъхове на хората и "изгонихме" почти всички за да може да се картира. Последен излязох аз, карта в ръка. Бяха изнесли багажа и чакаха долу. Взех последната торба и заедно с другите излязох от пещерата. Излязохме около 20:00. 
 

Зиданка (2023) - Дневници

СНИМКИ: