Със Стан няколко пъти говорихме за пускане на камера в тесняци. Така той поръча един ендоскоп с 15 метра кабел. В клуба ние имаме още един който Мамута донесе преди време, дълъг 5 метра. Чудихме се къде да направим един опит за ендоскопиране на тесняк и след малко чудене решихме да е в Свинската на Лакатник.
В сряда след презентазията на Стоянчо Горанов – ПКСУ „София“ за прилепите решихме да си пробваме късмета с камерата в един от тесняците. Потеглихме, минахме през Люлин да си стегна багажа, взех храна и хванахме пътя за дефилето.
Проучвания в района на Лакатник
Село Гара Лакатник се намира в Искърското дефиле в Стара планина, на 20 километра от гр. Своге и на 50 километра северозападно от гр. София.
В непосредствена близост се намират известните Лакатнишки скали.
Името на цялата местност (както и на скалите), идват от завоя, който прави река Искър, с формата на сгънат лакът - Лакатник.
Край с. Гара Лакатник се намират Лакатнишките скали, едни от най-красивите сред природните забележителности на България.
Близкото разположение на района до София го прави изключително привлекателен от гледна точка упражняване на хобито ни. В района има десетки неизследвани и некартирани пещери. През 2007-година заедно със Здравко Илиев започнахме последователното изследване, картиране и прекартиране на пещерите разположени основно в Петренски дол, Заножката мъртвина и Лакатнишките скали. През годините проучвания извършвахме и в района на Вражите дупки. Успяхме да разделим района на отделни участъци в които набелязахме обекти. Беше направена нова и точна карта на една от дългите пещери в района Свинската дупка. Паралелно с това върви проучването и картирането на една от най-дългите пещери в страната, а именно Темната дупка при гара Лакатник с дължина на галериите над 8 километра. Потенциала на района е голям, а разглеждайки го не трябва да забравяме, че той е част и е прилежащ към райони като Понор планина, Дупнивръшкия дял, Кознишкия дял, и Бегличкия дял на Западна Стара планина, все райони в които извършваме многогодишни проучвания.
Константин Стоичков и данни от Уикипедия.