Мони накова дънния праг и го спуснахме. Този праг се оказа по-малък от първата ми преценка, явно ровенето из теснотии кара мозъка да вижда всичко по-голямо после. На дъното беше голяма кална фуния,която свършваше в тясна цепка. От тази цепка се чуваше водопадът от зала Анастасия. Решихме, че направлението отдалечаващо се от водопада е перспективно и започнахме да разчистваме глината и камъните, препречили пътя. Работата там продължи равномерно няколко часа, докато в другата група се случваха интересни неща.

  Жоро екипира и спусна прага към зала Анастасия, доразкопахме тесняка и вече се минава свободно. Групата проучи дъното на залата, но водата беше доста повече този ден и се изпонамокриха. В тази зала трябва да се търси продължение само в сухо време. Мони беше с PVC гащеризон и се напъха в нова заличка над водопада.

Спуснахме се в широката, красива и силно наклонена входна зала. Поразгледахме, пренаредихме инвентара и започнахме провирането през цепката, която води навътре в пещерата. Тя е ниска и наклонена, не твърде тясна, но минава през няколко пързалки-стеснения с причудлива геометрия, които са приключение за преминаване. На второто такова стеснение, низходящо и с нисък таван 

Там в един хоризонтален тесняк се пролазва около 2м и се изпада в тясно отвесче (класика) около 3м, на дъното покрито със скални късове за вадене. От единия край на отвесчето, през една мъничка дупка духа изключително силно, леден въздух (като вентилатор).