По традиция първите излизания извън София за новата година почти винаги са в посока Лакатник. Така стана и тази година. Още първите седмици на януари започнахме работа в новите части на Темната дупка. Основно в картировката се включихме аз, Папи и Петя от ПК София. Първите почивни дни на новата година на бивак в пещерата се устроихме ние тримата плюс Боби-не членуващ в пещерни клубове но бивш член на Хеликтит и Академик. Хванахме да докартираме „средната галерия” след блокажа във вътрешната част на новите части. Нямахме трудности с работата и завършихме картировката поне на това ниво.

Годината се оказа благодатна за изследванията на Лакатнишкия район. През изминалия период от време членовете на клуба заедно с приятели пещерняци от други клубове стартирахме редица инициативи за изследване и картиране на пещери в района. Самия район е доста голям и е с обособени подрайончета в които се оказа, че има много неяснотии и недокументирани пещери.

Въодушевени от успеха с пропастната пещера Яворецнасочихме вниманието си към друг от обектите-решихме да започнем работа по пещерата Мижишница-над хижа Леденика-гр Враца.
По информация на Мария Златкова (Мара Академишка)-която е откривател на същата, на дъното може да се разбие тесняк след който вероятно има голямо продължение!!!

 
Бях недоспал пак след нощна смяна. Бях се разбрал с Алексей и Магда да се качим на Миланово. Защо ли тръгнах? Не си спомням как си стегнах багажа и стигнах до гарата. Спах във влака, а и после в рейса за Миланово. Алексей се беше разбрал да се види с Владо Бешков та успях да подремна докато си „раздуват” още час-два.