Доживяхме отново да отидем на Атон. За четвърти пореден път. Отново интернационална група. Отново разделена на по-малки „бойни“ единици, отново в откриване на неоткритото и отново в преследване на основната цел – цялостното изследване на тамошните пещери. Гръбнакът на отбора е български (Коста, Ваньо, Жоро, Стоян Гребенаров и аз). Както обикновено, тук са нашите стари познайница Ламброс от Гърци и руските ни приятели Иля и Сергей подсилени от Юра Долотов. Нашата дружка Али Ямач се отказа в последния момент, но в лицето на Огюзхан все пак получихме очакваната турска подкрепа.

Несериозен ли си, ще кажеш „А“ и няма да продължиш да изреждаш останалите букви. Но ние не сме от тези и отивайки веднъж на Атон, решихме да продължим ходенията там, най-малкото по една причина, че там вероятно има стотици непроучени пещери. Спретнахме отбор. Този път към българската страна се „приши“ Жорж Влайков. Руснаците си останаха същите, а откъм гърците към Ламброс се присъединиха още двамина. Необходимата съгласно

В ранния ноември с Магда и кумът ни Лабмрос решихме да посрещнем Коледа и Новата 2010 г. година  на остров Карпатос, където живееше и работеше брат му.

Гърция, Планина Астрака, масив Тимфи, чукари, албански овчари, крави и пещери. Десет часа пътуване с кола, пет часа ходене и ето ни пред дупката. Камъните летят дълго в отвеса. Цецко Паров вика „Люшни ги, Петя, люшни ги!” Петя не ще. В палатката купон – трима на бумел. „Любе, заемаш безобразно много място!?”. Гърците се лигавят на гръцки и твърдят, че пещерите са техния живот. Бреницата общува с албанските овчари чрез интензивни ръкомахания и научава удивителни подробности от живота им. Кочината в лагера е в апогея си и скоро няма да стихне.