Константин Стоичков

Константин Стоичков е инструктор по „Пещерно дело“. Член е на клуба от 1999 година. Основните дейности свързани с пещернто дело в които взима участие са: проучването и картографирането на пещери, пропасти и изкуствени- спелестологични обекти, провеждане на обучителни курсове по „Пещерно дело“ и дейности свързани с природозащитата и опазването на пещерите и карста. От 2000 година дейно подпомага и участва в списването на годишният бюлетин за дейността на ПК „Хеликтит“ София, както и в списване на новини и статии за интернет сайта и facebook групата на клуба. Членува в Българско Дружество за Защита на Птиците

Показани са от 21 до 30 от общо 187 резултата

С Поли и Емо край Бързия и до пещерата Полемо

Поли прави измервания на входа на пещерата. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Записване на данните от картировката и скициране на място. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Поли и Ори на залеза. Записване на данните от картировката и скициране на място. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Преди около две години по време на разходка в района на „Гримнина дупка“ край село Черкаски, Поли и Емо бяха попаднали на вход на пещера. Пещерата не е голяма, но след проверка в базата данни, се оказа, че няма карта. Това потвърди и Здравеца, който дори разказа една доста интересна история свързана с дупката още от началото на 70 те години на 20-ти век и как когато се натъкнали на нея вътре имало вълчи капан.

По пещери и изоставени рудници в Източните Родопи

В "Прилепната пещера" при село Рибино. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Хели в пропастната пещера "Зандана". Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

На входа на пещерата "Самара" при село Рибино. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Бях обещал на Хели да напиша нещо за това ходене из Източните Родопи. Попаднах в екипа за зимно преброяване на прилепните колонии в няколко пещери и изкуствени подземни обекти по проекта „Живот под един покрив / За прилепите и хората“. Рядко съм имал възможност да скитам в този не толкова популярен пещерен район, какво остава сериозна изследователска дейност. Подготвих цялата налична информация за набелязаните обекти, карти, описания, снимки.

Магурата... С усещане за пролет

На входът на пещерата. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Прилепна колония от "Концертната зла". Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Изглед от "Триумфалната зала". Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Така се случи, че веднага след като се прибрахме от пътуването до Турция се наложи да заминем наново. Този път трябваше да пътуваме на северозапад, а крайната ни цел беше пещерата Магурата, разположена край село Рабиша.

„Потъналият палат“

"Горгона Медуза". Снимка: Константин Стоичков-ПК "Хеликтит" София.

Една от многото колони в Йеребатан сарнъджъ.Снимка: Константин Стоичков-ПК "Хеликтит" София.

Йеребатан сарнъджъ.Снимка: Константин Стоичков-ПК "Хеликтит" София.

Когато някъде след коледните празници започна да „изкристализира“ идеята за разходка до Истанбул през март, първото за което се сетих беше, Йеребатан сарнъджъ (Yerebatan Sarnıcı), или Цистерната на базиликата. Не си спомням кога и къде за първи път попаднах на информация за това голямо подземно съоръжение, но предишния път когато бях в Истанбул не успях да го посетя и сега се надявах да поправя този пропуск.

ОТЧЕТ За провеждане на експедиция “Бански суходол 2019”

Излизане през вход №11.Снимка: Ефросина Христова ПК „Под ръбъ“ Церово.

Стефан Божанов и Невена Ланджева преди влизане в БС № 9-11. Снимка: Ефросина Христова ПК „Под ръбъ“ Церово.

1. Място, време на пребиваване, условия за бивакуване и цели на експедиция “Бански суходол2019”

Първи копки в Зиданка за 2024-та година

Локвата. Снимка: Калин Атанасов: ПК "Хеликтит" София.

Последните излизащи от пещерата. Снимка: Константин Стоичков: ПК "Хеликтит" София.

Лакатнишките (Милановските) скали. Последните излизащи от пещерата. Снимка: Константин Стоичков: ПК "Хеликтит" София.

Изминалата година беше изключително благодатна от гледна точка нови открития. Устремът и постоянството за ръчкане в Зиданка дадоха нужният резултат и в краят на 2023 година като събрахме данните от картировката се оказа, че сме картирали 268 метра нови галерии, зали и блокажи при денивелация 55 метра /- 32 метра /+ 23 метра. С което общата дължина на пещерата достигна 854 метра.

Лакатник... под земята и на повърхността. 07.05.23г.

Първа група-Зиданка. Снимка: Константин Стоичков.

Входът на пещерата с гнездото. Снимка: Константин Стоичков.

Поглед от високото. Снимка: Константин Стоичков.

Така се получи, че плановете ни за ходене на Ямата на Козлодер падина пропаднаха. Да не сме капо решихме все пак на някъде да мръднем. След финални колебания сутринта след Гергьовден се събрахме на гарата със Славея, Жорката, Михаил и Преслава. Беше решила да заведе групата в Зиданка, малко да поразкършат тела и да разгледат красоти. Предварително се бяха оборудвали с каски от клуба и бяха готови за подземни приключения.

Пробовземане 11.02.2023г. с. Боснек.

Пред Духлата. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

На бхода на Пепелянката. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Пробовземане. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

На 11.02. направихме второто пробовземане по проект по ФНИ: КП-06-М61/8 „Нетуберкулозните микобактериив пещерни биофилми и карстови реки в България и свързаните с тях инфекции“. За целта се събрахме 6 души Радослава Грозданова, Васил Георгиев, Ирина Лазаркевич, Никола Станчев, Силвия Костадинова и Константин Стоичков. Предварително Ради беше избрала района на с. Боснек и пещерите разположени там за първите пробовземания по проекта.

Пролетен профилактичен бивак или Пролетно преброяване на открито Карлуково 2020

Живко в привходните части на пещерата. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Бойко, Миро, Живко и Лъчо, снимка за спомен. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

На "дълго" кафе в неделя сутрин. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

След средата на месец март, клубният календар с прояви придоби доста проблематичен и неизпълним вид. Причина за това беше стагнацията в страната заради новият COVID 19.Във времето на ограничения и карантина все пак оставаше едно единствено нещо и то бе да планираме бъдещите прояви и да се надяваме да няма нови усложнения и ограничителни мерки. Решихме първата организирана проява от преждевременно променилият се план с прояви да е лагер-сбораКарлуково.

Първа стъпка-Лакатник

Зимен мониторинг в Свинската дупка. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Вражи дупки №9. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Изгед към гара Лакатник. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Както вече стана ясно, членове на клуба ще вземем участие в интересен научен проект свързан с изследването на прилепите (№ КП-06-Н31/14). Времето за подготовка мина бързо, после времето се развали и първата командировка беше затрупана обилно от сняг и отложена, разумно. Така първата стъпка щеше да е на любимо място-Лакатник. Хели едвам намери леглова база наоколо, че всичко беше заето за 14-ти февруари.

Страници

"Аз съм отворил нишата - „светая светих“- и държа в ръцете си едни здрави и тежки обувки. Преди да ги прибера съм ги чистил, но между зъбците по дебелите им подмедки е останала полепнала глина. Такава жълтеникава глина имаше в пещерата Змеюва дупка ... или не – това беше в пропастта Челивешница, от където измъкнахме старинното оръжие ... А може би тя е от последния ми риболовен излет.
Не знам. На толкова много места са оставили отпечатъци тези обувки. Тези стари, добри обувки. И нека бъде благословена глината, полепена по тях, защото ме връща към дните, в които съм живял като с брат с природата – сред моите братя, приятелите ми.
"

Ясен Антов. Откъс от „Глина по обувките“.

„Радостта на търсача“ 1967 г.