Приготвям се и по уговорка с Коста се срещаме в клуба в 10:30. Пристигат и Пепи и дъщеря му и потегляме към Лакатник. Попътно - неделни банички и кафе в Нови Искър. 

Паркираме пред бъбрека и що да видим, Житолюб бълва с пълен дебит, всички преливници амии... преливат. Закрачихме по наводнената пътека нагоре. Пред Темната на парапета - водопадче. Облякохме се и в Зиданка.

Потеглих в 19:30 към Лакатник, след като се чух с Коста, който беше в вече в Своге. Пътят беше лек и ненатоварен, хапнахме пред ресторанта и заваля пороен дъжд... дочакахме го и се приготвихме. Изтървах си единия ботуш в локва и го напълних хубавичко с вода. Към 23:00 часа потеглихме към дупката. Преобличайки се под чатала, решихме да проверим ручейчето при НДК и като видяхме, че не тече, се шмугнахме в меандъра му да видим дали сифонът някакси се е изтекъл. Беше лазене и хруптене на късащи се дрехи, джопнах в синтровата преса и си напълних и другия ботуш, и двете колене с вода...

Със Стан няколко пъти говорихме за пускане на камера в тесняци. Така той поръча един ендоскоп с 15 метра кабел. В клуба ние имаме още един който Мамута донесе преди време, дълъг 5 метра. Чудихме се къде да направим един опит за ендоскопиране на тесняк и след малко чудене решихме да е в Свинската на Лакатник.
 
В сряда след презентазията на Стоянчо Горанов – ПКСУ „София“ за прилепите решихме да си пробваме късмета с камерата в един от тесняците. Потеглихме, минахме през Люлин да си стегна багажа, взех храна и хванахме пътя за дефилето.
 

Стоя пред празната страница и се чудя, дали въобще да започна да пиша за преживелиците ни в един от последните зимни дни.