Дойде месец май. Отлично време за ходене на Миланово за да видим нашите приятели на кошарата, а и да поскитаме из околността барем намерим някоя нова дупка. Когато стигнахме в селото решихме да се отбием у известния в близкото минало пещерняк и виден български зоолог Владо Бешков. Докато сръбвахме по питие той за пореден път ни омая с разказите си за екзотични страни, пещерни преживелици от края на 50-те и началото на 60-те и разни други истории. Така не усетихме кога мина полунощ за да положим морни тела. На следващия ден направихме преход до кошарата на нашите приятели Ана и Гьозо.

Третата поредна Черепишка експедиция бе отново организирана от ПК "Стрешеро"- Враца. Пристигнахме в момента, в който по-голямата част от народа (повечето наши хора, но дошли само за Великденския купон) се стягаха за тръгване към родните места. По обед тръгнахме със Зравеца, Венци и Андро (Доктора) от Монтана и Саня, жената на Чико. Стигнахме до п-ра Многоликата №4949, която Магда и аз останахме да картираме. Останалите се насочиха да картират други обекти. Прибрахме се към 4-5 часа. Вечерта пихме бира и прочее.

Обикновено напоследък стане ли дума за клуб "Хеликтит" хората неизменно си представят група копачи. Да "вазовци" отново са на Банковица. И пак вкарват кабели, палят агрегати мъкнат машини. Въобще цялата мобилизация и баталните сцени край поляната при крушата на Карлуково най-често оставаха неразбрани за непосветените. Години наред целта бе една: тесняка там долу в Банковица. През тясно меандърче до което можеха да стигнат най-слабите се чуваше шуртене на вода, а продължителното ехо издаваше наличието на обширна зала. С къртачите не постигнахме много.