Експедиции в България

Пещерни експедиции проведени от Пещерен Клуб Хеликтит на територията на България

Показани са от 171 до 180 от общо 180 резултата

ККС- нова пропаст край с. Церово 1999

На полянка край Церово. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Входът на пропастната пещера К.К.С. Автор: Живко Петров ПК "Хеликтит" София.

Иманярска стълба в пещерата. Автор: Виктор Стефанов ПК "Витоша" София.

Входът на пещерата бе случайно открит при обход на скалния венец, намиращ се на десния бряг на р.Искър, източно от с.Церово. Групата пещерняци от ПК ”Хелектит” и ПК ”Искър”, търсейки пещерата “Маяница”, се натъкна на отвор в основата на скалния венец. Ясно си личеше, че той е разкопан наскоро, а наоколо бяха пръснати безразборно изпочупени масивни пещерни образувания. Проникнато бе в леко низходяща, постепенно стесняваща се галерия, която след около осем метра отведе групата до широк отвес с неясна дълбочина.

Прикачен файл	Размер
К.К.С..pdf	1.02 MB

Традиционен пещерен сбор "Иван Вазов" Карлуково 1997

Входът на скалният мост-началото на "Шаманската пещера".

"Петльови гребени" в "Шаманската пещера".

Профил на галерията в "Шаманската пещера".

От 06.11-1997 г. До 09.11.1997 г. Се проведе десетия по ред Вазовски пещерен сбор в района на с. Карлуково. В сбора, освен организаторите от пещерен клуб „Хелектит“, взеха участие представители на пещерните клубове от Дряново, Бургас, Стара Загора и Академик – София. Работата беше насочена към разбиване на тесняка в „Банковица“, картиране на пещерата „Задъненка“ след сифона и работа на въртопа „Скръвеника“. Искам да разкажа по-подробно именно за работата в района на „Скръвеника“.

ЗАДЪНЕНКА 1996

Корица на Годишен бюлетин на пещерен клуб "Хеликтит" град София. 1996 година.

Входът на пещерата Задъненка, намираща се в местността "Задънен дол" при село Карлуков Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Май, че закъснях ама, не много. Все пак от гара Север ще успея. Е, вече съм във влака заедно с всички. Малко бира на Мездра и вече сме в Карлуково. Не е много студено и това е добре. Не бяхме първите пристигнали, но успяхме да опънем палатките си, да ядем и след това да постоим край огъня.

Прикачен файл	Размер
Годишен бюлетин на пещерен клуб "Хеликтит" град София. 1996 година.	1 MB

Десети традиционен сбор „Иван Вазов“ 1996

Корица на Годишник на ПК "Хеликтит" София за 1996 г.

Идеята за организиране на Вазовски пещерен сбор възникна в началото на 1986 г. Секретарят на дружеството Николай Петров предложи, че е добре да се помисли за организиране на една проява, която да стане традиционна за пещерняците, както Вазовата алпиниада и купата по ориентиране „Иван Вазов“. Ръководството на клуба възприе тази идея и през месец октомври 1986 г. Беше организиран първият пещерен сбор „Иван Вазов“ в района на с. Карлуково. От тогава до сега сборът се организира всяка година в същия район.

Шумен 1996

Базата на САК "Хадес" Шумен, на Шуменското плато.

Експедицията, проведена през септември 1996 г. На Шуменското плато привлече пещерняци от цялата страна. Представители от нашия клуб бяхме аз-Свилен Делчев и Катерина Колева. Целта на експедицията беше цялостно проучване и достигане (след толкова години) до края на безкрайно интересната пропастна пещера „Тайните понори“.

ГИНИНАТА ПЕЩЕРА В СТУДЕНЕЦ 1973

Местността Студенец е разположена живописно в пролома на р. Вит и отстои на 3 километра източно от с. Садовец-Лукувитско. Заградена е от изток, север и северозапад от пенливата и клокочеща река, а от юг и запад- от високи 60-70 м скалисти плата. За първи път звучното и славянско име се появява ХІІІ в и означава „Място на студена вода„. Има исторически сведения, че местността и двете близки поселения до нея се именували през Хvв. гр. Студенец.

Няколко пещери около Върбово 1967

Първата карта на пещерата "Пещинковец-Батин печ".

Първата карта на пещерата "Янкулова дупка".

През лятото на 1967 год. участвувах в няколкодневна експедиция на дружествения пещерен клуб в района на с.Върбово-Видинско. Като участник в експедицията искам да разкажа нещо за нейната работа.
Още щом пристигнахме в селото се свързахме с председателя на селсъвета, който ни посрещна радушно и след като разбра за какво сме дошли ни предложи двама
младежи, които да ни заведат до пещерите, разположени между величествените "глами" - така местното население наричат околните скални върхове и венци, голи и обрасли с ниска

ПЕЩЕРИ ПО ДОЛИНАТА НА КРИВА РЕКА 1967 год.

Скалният венец "Стените". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Скица на няколко пещери край хижата. Надморска височина 680 метра.

Извадка от маршрутна библиотека „Хижа Люляка“

ПЕЩЕРИ ПО ДОЛИНАТА НА КРИВА РЕКА
Беледие хан 1965 год. Пещерняците от нашето дружество от няколко години посещават системно района, в който сега е построена хижата, Няколисто малки пещери и скалите са прекрасен обект за обучаване на нови кадри и през октоиври 1965 год. Тук бяха опънати палатките на лагера за курса по пещернячество. Тук младите туристи от дружеството правиха първите си стъпки в областта на алпинизма и пещерното дело.

Пещерите около село Превала 1966 г.

Карта на "Хайдушката пропаст" - вертикални разрези. Картирал: Димитър Иланджиев- ПК "Иван Вазов" София.

Карта на "Ранджова траша" -вертикален разрез. Картирал: Христо Цветков-ПК "Иван Вазов" София.

През един топъл априлски ден тръгнахме за с. Превала, Михайловградско. Целта на нашата експедиция беше пещерата "Врелото", за която бяхме слушали че е една голяма водна пещера. Щом слязохме от рейса и попитахме къде се намира голямо бе учудването ни когато ни я показаха зад магазина за хранителни стоки в центъра на селото.

ЗА ПЕЩЕРАТА НА „ПЕТЛЮКО“ 1963

Скалите в местността "Петлюка" при с. Гургулят. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Изглед от входа на пещерата Гълъбарника. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

Маршрутна библиотека на туристическо дружество „Иван Вазов“ София. „Вискяр планина като туристически обект“. Автор: Борислав Кацаров.

.... Стигнем ли по обратния път до шосето Брезник-Сливница, тръгваме на север по него. От завоите, които се спущат към с. Ракита, пътеката се отделя в североизточна посока и се насочват към кота Пладненица и с. Гургулят. От там само за двадесетина минути се стига до долината, от която се издигат масивните скали на Петлюко. Скалите са от вулканичен произход (бел. ред. Скалите са седиментни) приличат на гребен на петел и са дали името на долината. Високо в скалата зее широкият и хубаво оформен отвор на пещерата на Петлюко.

Страници

"Аз съм отворил нишата - „светая светих“- и държа в ръцете си едни здрави и тежки обувки. Преди да ги прибера съм ги чистил, но между зъбците по дебелите им подмедки е останала полепнала глина. Такава жълтеникава глина имаше в пещерата Змеюва дупка ... или не – това беше в пропастта Челивешница, от където измъкнахме старинното оръжие ... А може би тя е от последния ми риболовен излет.
Не знам. На толкова много места са оставили отпечатъци тези обувки. Тези стари, добри обувки. И нека бъде благословена глината, полепена по тях, защото ме връща към дните, в които съм живял като с брат с природата – сред моите братя, приятелите ми.
"

Ясен Антов. Откъс от „Глина по обувките“.

„Радостта на търсача“ 1967 г.