Когато разбрах, че трябва да ходя на служебна командировка в Сърбия в началото на декември, никак не се зарадвах – както обикновено става в края на всяка година имах много лична работа, чакаха ме хиляди несвършени неща. Една седмица от декември извън България направо ми се струваше разхищение на свободно време, което с моята работа го нямах почти никакво. После си казах: така и така ще съм там, поне да се опитам да се свържа с някой от “нашата черга” – доколкото знам, ние не поддържаме активни контакти с пещерняците в Сърбия.

Началото (разказва А. Жалов)
Денят е 19 май, а часа 9,15. Автобусът потегли от гара Лакатник преди минути и вече уверено се сучеше по шосейните серпантини опасващи Турски дол. След като пристигна "задъхан" в Миланово, Милен и аз го освободихме от присъствието си и поехме по стария път за Враца. Крайната ни цел беше кошарата в местността Корита, където живееха приятелите ми Гьозо, жена му Ана и бай Кольо Бруса. Опитах се да бързам въпреки тежката раница, за да ги срещна по-скоро сякаш с това щях да изкупя греха си, че не ги бях посещавал почти три години.

 
Пропастта “Партизанска“ се намира на юг – югоизток от с. Брестница. То е изходен пункт за достигане на пропастта.Нейният вход (т.е. нейните входове) се разкрива на рида Каменна могила, западно от едноименната махала.
Пещерата е изследвана и картирана от пещерняците от ПК “Черни връх “ – София и ПК
“Лесковец“ – Червен бряг през 1975 г. Според изготвената от тях карта пропастта е дълбока 106, 50 метра.

Малка група пещерняци от клуба посетихме района на Завалска планина в близост до махалите Драговци и Бежанци намиращи се северозападно от село Филиповци-Трънско. Целта на посещението беше да се проверят сведенията за пещери в района. Въпреки лошите метеорологични условия безпрепятствено открихме входа на "Бежанската пещера". Отдавна имахме сведения за тази иначе не голяма пещера, която представлява обширна зала с незначителни разклонения. Пещерата беше картирана, а дължината и излезе (61.40 м) при денивелация (- 2.40 м +3.65 м).