Пак сме на път! Този път към Турция. И не друго място, а към отдавна мечтаната Кападокия – онова приказно място, за което само бях чел. Виновница за това беше Магда, която ми донесе от Анкара една чудно илюстрована книга за този природен и културен паметник. Опитвах се да зарибя някого, с автомобил за да тръгнем, но уви. Накрая успях и то не с другиго, а старата бойна дружка Жоро Райчев. И ето ни „яхнали” буса – ние двамата, Йовка, Магда и жоровия племенник Митко Талев – абсолютно пещерняшки отбор.

Инициативата си беше моя! Отдавна исках да отида в Голо Бърдо с цел по-висока от обикновеното пещерно проучване, а именно провеждането на етноложки и фолклористични изследвания в района. Защо ли? Ами защото тук от векове живеят етнически българи, чиито бит, нрави, обичаи и душевност са малко познати и почти непроучени.

На 04.03 Аз и няколко клубни и неклубни членове посетихме Шаралийската пещера над с. Илинденци в Пирин. В проявата се включиха и две приятелки от спелеоклуб ESE от град Солун в Гърция. Така от дума на дума те ме поканиха следващата седмица да посетя Пещерата на циклопа Полифемос (Мароня) край село Мароня, в която техният клуб щял да осъществи проникване. Без много да се чудя на предложението си купих билет за нощния влак за Солун и в петъка потеглих за “южната ни съседка”.

Всички предварителни приготовления приключиха успешно, вече беше уговорено детайлно заминаването ни. Всичко беше наред. Бяхме на прага на поредния етап от изследването на планината Славянка. Този път обаче щяхме да изследваме пещерите в гръцката част на планината и да участваме в експедицията организирана от пещерняците от северна Гърция. И така дойде най сетне 11 май. Бяхме решили да пътуваме рано. Но както се пееше в песента “Казахме в седем, събрахме се в осем ........” но не тръгнахме в девет а чак в 12? Причини много.