Тази година, на Общото събрание на клуб “Хеликтит”-София решихме отново да организираме експедиция в Албания, но този път в Албанските Алпи. Кирил Данаилов пое ангажимента да спонсорира проявата, а на мен се падна честта, а и тежеста да бъда неин ръководител. Като такъв получих изключителното право да подбера състава и за това направих анонимна анкета сред хората, които поканах да се включат. Тя показа, че между всички има необходимата психологическа съвместимост, с едно изключение - един от проекто - участниците беше твърдо против друг такъв, нещо което никак не ме учуди.

Общото ни събрание гласува провеждането на клубна експедиция в Албания. Нищо ново.
 
И преди си "точихме зъбите" за изпълнението на разни начинания, но в последствие нещата се разсъхваха. Така пропадна ходенето в Озерная, експедицията в Дурмитор, проникването в пропастта Чехи 2. По тази причина имах вътрешни резерви, че ходенето в Албания ще се състои, но реших да направя последен опит да осъществя този замисъл. Заклех се обаче пред себе си, че ако и този път начинанието пропадне, никога повече да не правя опит да организирам клубни излизания извън страната.
 

Заминахме на 11.07. вечерта по маршрута София-Солун-Лариса-Волос с влак. След дълго пътуване към 15 часа на 12 ти пристигнахме в гр.Волос от където ни поеха гръцките ни приятели (Костас Зупис, Якопос, Хераклес и Петрос). Базата за пребиваване беше в с.Пигади в непосредствена близост до с.Птелео, където пък бе щаба на експедицията (в местния общински салон). Българската група (единствената чуждестранна група в експедицията) бе в следния състав: Петър Берон, Алексей Жалов, Константин Стоичков, Константин Касабов, Любен Маринов, Живко Петров и Магдалена Стаменова.

Удоволствието да се “загубиш” в най-дългата пещера в света си заслужава, но не е позволено. Лабиринти от причудливи скални форми, осветени от пъстроцветни прожектори, придават неописуем вид на подземни, природно изваяни скални образувания.