Дейност

  1. ОЩЕ ЗА ЧЕРЕПИШ …2001

    Живко Петров в пещерата "Камината". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
    Константин Стоичков в пещерата "Камината". Автор: Живко Петров ПК "Хеликтит" София.
    Живко Петров в пещерата "Шамиловата". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

    През изтеклата година районът около гара Черепиш остана едно от най-приоритетните места за изследване на нашия пещерен клуб. Знае се, че отдавна нови открития в района не бяха правени, да не говорим за систематични изследвания и експедиции. За повечето пещерняци името Черепиш се свързва най-вече с интересния Черепишки манастир, с красивите и непристъпни бели скали и по- малко с множеството, около сто и няколко си, там малки и с нищо не забележителни дупки. За други Черепишкият район отдавна е завършен и едва ли може да се открие нещо значително.

  2. ОКТОМВРИ 2001, САЩ, ЩАТ КЕНТЪКИ

    Удоволствието да се “загубиш” в най-дългата пещера в света си заслужава, но не е позволено. Лабиринти от причудливи скални форми, осветени от пъстроцветни прожектори, придават неописуем вид на подземни, природно изваяни скални образувания.

  3. Отново из Трънско (24-25.03.2003)

    Изкуствено издълбан жлеб на входа на Филиповската пещера. Снимка: Живко Петров ПК "Хеликтит" София.
    Изкуствено издълбан жлеб на входа на Филиповската пещера. Снимка: Живко Петров ПК "Хеликтит" София.

    Малка група пещерняци от клуба посетихме района на Завалска планина в близост до махалите Драговци и Бежанци намиращи се северозападно от село Филиповци-Трънско. Целта на посещението беше да се проверят сведенията за пещери в района. Въпреки лошите метеорологични условия безпрепятствено открихме входа на "Бежанската пещера". Отдавна имахме сведения за тази иначе не голяма пещера, която представлява обширна зала с незначителни разклонения. Пещерата беше картирана, а дължината и излезе (61.40 м) при денивелация (- 2.40 м +3.65 м).
     

  4. Черепишката пещера 2000

    На входът на "Черепишката пещера".
    В краят на на "Черепишката пещера".
    В "Черепишката пещера".

    Там, където река Искър напуска пазвите на Стара планина и навлиза в Предбалканската област, стихиите са образували един забележителен по своята красота природен обект.
    Слизайки на гара Черепиш, посетителят попада сред приказен пейзаж от издигащи се отвесно шеметни скали, скални кукли и хребети. В масива зеят множество входове на пещери, а под яркото слънце белите скали на Черепишките скали сякаш светят със собствена светлина.

  5. Равненски истори 2000

    Милен Кръстев и Константин Стоичков на входът на новооткритата Яма. Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София, БПД
    Живко Петров при въртопа на "Пропастчиците". Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София, БПД.
    Милен Кръстев и Константин Стоичков, на заден план се вижда входът на "Ямата у плочако". Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София, БПД.

    Разгърнах топографската карта на район Годеч и внимателно започнах да я изучавам. Направи ми впечатление, че на платото северно от града са отбелязани повече от 30 негативни форми и изведнъж ми прищрака, че вече съм бил там. Беше преди години, когато по време на една републиканска експедиция Здравко Илиев и моя милост обхождахме подножието на вр.Клокотиш, открихме една нова пропаст и няколко интересни въртопа. По-късно, отново със Здравеца, но и с моят приятел Ст.

  6. “ Карлуково’ 2000”- есенен пещерен сбор “Иван Вазов”

    На слизане от "Глигора" с доста багаж. Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София (БПД).
    Вестник в пущинака. Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София.
    Четиривходната пещера. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

    Отново е късна есен. Поляната пред Банковица се оглася от приказките и смеха на пещерняците, дошли за поредния сбор организиран от пещерен клуб “Хеликтит”. Той се проведе от 01.10 до 05.10.2000 година. В него взеха участие пещерняци от клубовете в гр. Монтана и Стара Загора, “Веслец” и “Страшеро” от град Враца, “Орлово гнездо” от град Казанлък, “Академик”, “Витоша”, “Искър” и “Едлвайс” от град София и естествено почти целия клуб “Хеликтит” .Гости на сбора бяха и петима пещерняци от спелеоклуб “Пеони” от град Скопие.
     

  7. Експедиция “Стража 2000”

    Експедиция "Стража" 2000. Автор: Живко Петров ПК "Хеликтит" София
    Участници в експедицията: Кирил Дикански, Живко Петров, Константин Стоичков, Милен Кръстев (клакнал), Ивайло Иванов и Борислав Сотиров. Снимка: Константин Касабов ПК "Хеликтит" София.
    Константин Стоичков излиза от пропастта Роня. Снимка: Живко Петров ПК "Хеликтит" София.

    През лятото на тази година (2000) в периода от 29.07. до 12.08. група пещерняци от клуба проведохме пещерна експедиция в един сравнително непознат и интересен карстов район, в който отдавна не бяха извършвани изследвания (последните данни са от 1981 г.), именно този на Стража или Парамунска планина - Трънско. Целта на експедицията беше чрез теренни обхождания да проучим територията на планината и да установим, дали освен вече изследваните пещери и пропасти ще открием и неизвестни такива.

  8. Екипиране и картиране на Копаната пропаст при село Заселе 2000

    Живко Петров на входа на пропастта. Снимка: Алексе Жалов ПК "Хеликтит" София.
    2694_Kопаната_дупка

    На 9-ти април Алексей Жалов и М. Жалов извършиха теренен обход в района на "Вазовата пътека" при с.Заселе, Софийска обл. По време на обхода те снеха GPS координатите на пещерите Кенова дупка и Копаната.
     
    На 16-ти април членовете на клуба: Алексей Жалов, Магдалена Стаменова, Живко Петров, Константин Стоичков и Борислав Сотиров - СПК "Академик" София, картираха отдавна известната като иманярски обект, но некартирана, пропаст ”Копаната” при с.Заселе, Софийска обл. По време на проявата пропастта беше накована и екипирана за ТЕВ от Живко Петров. 
     

  9. ККС- нова пропаст край с. Церово 1999

    На полянка край Церово. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
    Входът на пропастната пещера К.К.С. Автор: Живко Петров ПК "Хеликтит" София.
    Иманярска стълба в пещерата. Автор: Виктор Стефанов ПК "Витоша" София.

    Входът на пещерата бе случайно открит при обход на скалния венец, намиращ се на десния бряг на р.Искър, източно от с.Церово. Групата пещерняци от ПК ”Хелектит” и ПК ”Искър”, търсейки пещерата “Маяница”, се натъкна на отвор в основата на скалния венец. Ясно си личеше, че той е разкопан наскоро, а наоколо бяха пръснати безразборно изпочупени масивни пещерни образувания. Проникнато бе в леко низходяща, постепенно стесняваща се галерия, която след около осем метра отведе групата до широк отвес с неясна дълбочина.

    Прикачен файлРазмер
    PDF icon К.К.С..pdf1.02 MB
  10. ОТКРИТИЯТА КРАЙ СКРЪВЕНИКА 1997-1998

    Тясна, галерия с локви вода.
    Пореден номер на пещерата!
    Има и натеци!

    В денят след археологическата си разходка поех към Скръвенишки валог. Това интересно природно творение се намираше на 3.2 км югоизточно от с.Карлуково в землището на с.Румянцево (Блъсничево). От една пещерка в дъното на валога изтичаше поток, той протичаше 20-тина метра, след което, с 9-метров водопад скачаше в пещерата Скръвеника. Следваха 60-тина метра водно-кална галерия, която завършваше със сифон. Само на 100-тина метра северозападно от Скръвеника се намираше Енчова дупка - именувана на нейния откривател и първи изследовател алпинистът Енчо Петков.

Страници

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.