Дейност

  1. Експедиция „Славянка“ 2002

    Стефан Радев СПК "Академик" София на Гоцев връх.
    Склонов въртоп запълнен със сняг. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
    Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София се спуска в Сняговата пещера. Автор: Катерина Богачева ПК "Витоша" София.

    Един от основните приоритети в пещерното дело, както и в дейността на нашия клуб, е изследването и картирането на новооткрити пещери и пропасти. В последните години тази дейност беше особено застъпена. Благодарение на това може да се каже, че на много места, до скоро бели петна от карста на страната, бяха открити и изследвани множество нови пещери и пропасти. Открития бяха направени и в райони, където е работено с години и преобладаваше мнението, че нови неща няма да изскочат.

  2. Черепиш 2002

    Входът на пещера 4781_U-20. (Подводницата). Снимка: Магдалена Стаменова ПК "Хеликтит" София.
    Входът на пещера 1488_Камината. Снимка: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

    През 2002-ра година имахме само две прояви в района на гара Черепиш. Първата ни проява за годината 05-06.01.2002 г. беше на Черепиш. На нея двамата с Живко довършихме картировката на пещерата Камината и картирахме разположената в близост малката пещера U20-Подводницата. За лагер отново използвахме Сухата пещера.

  3. НОВО НАХОДИЩЕ НА РИСУНКИ-ГРАФИТИ И ГРАФИТИ-ЗНАЦИ КРАЙ С. КАРЛУКОВО 2001

    Грефит от "Пещерата с рисунките". Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София.
    Грефит от "Пещерата с рисунките". Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София.
    Грефити от "Пещерата с рисунките". Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София.

    Районът на с. Карлуково е рай за пещерняците! Със своите скали, пещери и пропасти той привлича спелеолозите от цялата страна. Той е обект на изследване и на редица учени и специалисти.
    Отдавна карлуковският район е привлякъл вниманието и на археолозите. Първи известен изследовател е проф. Рафаил Попов. Неговата оценка за значението на района е актуална и досега
    (Попов 1920, 55). Следват редица изследвания, разкопки и публикации. Находките в пещерата Темната дупка придобиват световно значение за палеолитните изследвания.

  4. МИЛАНОВСКИТЕ БАИРИ 2001

    Милен Кръстев ПК "Хеликтит" София на входа на една от пещерите под вр. "Соколо". Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София, БПД.
    Магдалена Стаменова ПК "Хеликтит" София на фона на "Кобилени стени". Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София, БПД.
    Конскантин Стоичков ПК "Хеликтит" София в опит за резширяване на дънното стеснение в "Кобилина дупка". Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София, БПД.

    Началото (разказва А. Жалов)
    Денят е 19 май, а часа 9,15. Автобусът потегли от гара Лакатник преди минути и вече уверено се сучеше по шосейните серпантини опасващи Турски дол. След като пристигна "задъхан" в Миланово, Милен и аз го освободихме от присъствието си и поехме по стария път за Враца. Крайната ни цел беше кошарата в местността Корита, където живееха приятелите ми Гьозо, жена му Ана и бай Кольо Бруса. Опитах се да бързам въпреки тежката раница, за да ги срещна по-скоро сякаш с това щях да изкупя греха си, че не ги бях посещавал почти три години.

  5. ПИРИН 2001

    Тази година се проведе експедиция на Пирин, както вече се е разчуло из софийските клубове, която отгоре на всичкото беше успешна. А има и още много работа в района, както академиците, основоположници на пиринските експедиции, установяват още преди доста години. Въз основа на информацията, събрана от тях, в работа се впрегнаха представители на младото им поколение, както и от това на “Витоша” и “Хеликтит”.

  6. СРЕЩИ В БЕЛГРАД 2001

    Когато разбрах, че трябва да ходя на служебна командировка в Сърбия в началото на декември, никак не се зарадвах – както обикновено става в края на всяка година имах много лична работа, чакаха ме хиляди несвършени неща. Една седмица от декември извън България направо ми се струваше разхищение на свободно време, което с моята работа го нямах почти никакво. После си казах: така и така ще съм там, поне да се опитам да се свържа с някой от “нашата черга” – доколкото знам, ние не поддържаме активни контакти с пещерняците в Сърбия.

  7. НОВИ ОТКРИТИЯ В ПРОПАСТТА "ПАРТИЗАНСКАТА" ПРИ С.БРЕСТНИЦА, ЛОВЕШКО 2001

    Карта на Партизанската пропаст.
    Карта на новите части.

     
    Пропастта “Партизанска“ се намира на юг – югоизток от с. Брестница. То е изходен пункт за достигане на пропастта.Нейният вход (т.е. нейните входове) се разкрива на рида Каменна могила, западно от едноименната махала.
    Пещерата е изследвана и картирана от пещерняците от ПК “Черни връх “ – София и ПК
    “Лесковец“ – Червен бряг през 1975 г. Според изготвената от тях карта пропастта е дълбока 106, 50 метра.

  8. ОЩЕ ЗА ЧЕРЕПИШ …2001

    Живко Петров в пещерата "Камината". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
    Константин Стоичков в пещерата "Камината". Автор: Живко Петров ПК "Хеликтит" София.
    Живко Петров в пещерата "Шамиловата". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

    През изтеклата година районът около гара Черепиш остана едно от най-приоритетните места за изследване на нашия пещерен клуб. Знае се, че отдавна нови открития в района не бяха правени, да не говорим за систематични изследвания и експедиции. За повечето пещерняци името Черепиш се свързва най-вече с интересния Черепишки манастир, с красивите и непристъпни бели скали и по- малко с множеството, около сто и няколко си, там малки и с нищо не забележителни дупки. За други Черепишкият район отдавна е завършен и едва ли може да се открие нещо значително.

  9. ОКТОМВРИ 2001, САЩ, ЩАТ КЕНТЪКИ

    Удоволствието да се “загубиш” в най-дългата пещера в света си заслужава, но не е позволено. Лабиринти от причудливи скални форми, осветени от пъстроцветни прожектори, придават неописуем вид на подземни, природно изваяни скални образувания.

  10. Отново из Трънско (24-25.03.2003)

    Изкуствено издълбан жлеб на входа на Филиповската пещера. Снимка: Живко Петров ПК "Хеликтит" София.
    Изкуствено издълбан жлеб на входа на Филиповската пещера. Снимка: Живко Петров ПК "Хеликтит" София.

    Малка група пещерняци от клуба посетихме района на Завалска планина в близост до махалите Драговци и Бежанци намиращи се северозападно от село Филиповци-Трънско. Целта на посещението беше да се проверят сведенията за пещери в района. Въпреки лошите метеорологични условия безпрепятствено открихме входа на "Бежанската пещера". Отдавна имахме сведения за тази иначе не голяма пещера, която представлява обширна зала с незначителни разклонения. Пещерата беше картирана, а дължината и излезе (61.40 м) при денивелация (- 2.40 м +3.65 м).
     

Страници

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.