Влакът навлезе в Искърския пролом и скоро се установи на гара Церово. Слезнахме и поехме към планинския масив „Черни камък“ въздигащ се оттатък Искъра. Преди години, в неговото подножие, колеги пещерняци откриха и проучиха водната пещера Маяница, чиято дължина достигна почти 1.5 км. Нашата цел обаче не беше тази, а да се спуснем в пропастта Липовец в близкия Желенски дол. Разделихме се за да открием входът й, но когато се срещнахме отново, потта беше избила по челата ни, а желания резултат не беше постигнат.

През 2002-ра година имахме само две прояви в района на гара Черепиш. Първата ни проява за годината 05-06.01.2002 г. беше на Черепиш. На нея двамата с Живко довършихме картировката на пещерата Камината и картирахме разположената в близост малката пещера U20-Подводницата. За лагер отново използвахме Сухата пещера.

Началото (разказва А. Жалов)
Денят е 19 май, а часа 9,15. Автобусът потегли от гара Лакатник преди минути и вече уверено се сучеше по шосейните серпантини опасващи Турски дол. След като пристигна "задъхан" в Миланово, Милен и аз го освободихме от присъствието си и поехме по стария път за Враца. Крайната ни цел беше кошарата в местността Корита, където живееха приятелите ми Гьозо, жена му Ана и бай Кольо Бруса. Опитах се да бързам въпреки тежката раница, за да ги срещна по-скоро сякаш с това щях да изкупя греха си, че не ги бях посещавал почти три години.

Когато разбрах, че трябва да ходя на служебна командировка в Сърбия в началото на декември, никак не се зарадвах – както обикновено става в края на всяка година имах много лична работа, чакаха ме хиляди несвършени неща. Една седмица от декември извън България направо ми се струваше разхищение на свободно време, което с моята работа го нямах почти никакво. После си казах: така и така ще съм там, поне да се опитам да се свържа с някой от “нашата черга” – доколкото знам, ние не поддържаме активни контакти с пещерняците в Сърбия.