Както е модерно напоследък всичко започна така във фейсбук....
 
И.П. Ехо, Ти чуваш ли си телефона?
К.С. Ванка, бях в банята....
И.П. Абе чудех се ти какви планове имаш за утре...
К.С. Нямам....
И.П. Така седях и се чудех дали да не направим някаква разходка + дупкинг в близост до София...
И.П. Чудя се за комбинация с обикаляне, малко културен туризъм плюс картиране на дупка....
 

 
Бях недоспал пак след нощна смяна. Бях се разбрал с Алексей и Магда да се качим на Миланово. Защо ли тръгнах? Не си спомням как си стегнах багажа и стигнах до гарата. Спах във влака, а и после в рейса за Миланово. Алексей се беше разбрал да се види с Владо Бешков та успях да подремна докато си „раздуват” още час-два.

Дойде месец май. Отлично време за ходене на Миланово за да видим нашите приятели на кошарата, а и да поскитаме из околността барем намерим някоя нова дупка. Когато стигнахме в селото решихме да се отбием у известния в близкото минало пещерняк и виден български зоолог Владо Бешков. Докато сръбвахме по питие той за пореден път ни омая с разказите си за екзотични страни, пещерни преживелици от края на 50-те и началото на 60-те и разни други истории. Така не усетихме кога мина полунощ за да положим морни тела. На следващия ден направихме преход до кошарата на нашите приятели Ана и Гьозо.

Миланово - 26-28 април 2003 – участват: Косьо, Живко от курса (Гого, Христо), Магда, Морския, Боян, Алексей. На 26-ти проникване и картиране на пропастчицата Шилигарника и проверка на пещерата при паметника на загиналия от гръм. На 27 Косьо, Живко и курсистите проникват в пропастта Чавките. Останалите отиваме с джипа до местността Валкас и оглеждаме скалните откоси северно под върха. Там намираме с Магада по една пещеричка и ги картираме, а Морския им взима координатите. През цялата нощ вали дъжд. На следващия ден всички си тръгват.