Проучвания в Бегличкият дял на Западна Стара планина

Милановският карстов район се вписва в границите на Бегличкия дял на Врачанската планина. Той се простира между Дружевската седловина и долините на реките Ботуня, Бяла, Черна, Златица и Искър. Под въздействието на тектонските и хидрогеоложките фактори варовиците изграждащи масива са силно окарстени. Наблюдават се всички видове повърхностни и подземни карстови форми - валози, въртопи, пропасти и пещери. Първите проучвания в района се провеждат от Ж. Радев в началото на ХХ век, а резултатите от тях са публикувани през 1915 г. в монографията му "Карстови форми в Западна Стара планина". Според известните източници на 11 май 1931 г. Н. Радев и П. Енглиш осъществяват спускане в пропастта "Чавките" (- 63 м) и така полагат началото на изследването на подземния корст. Повторно спускане в известната пропаст правят на 22 и 23 ноември 1958 г. П. Недков, П. Берон и С. Пенчев. По нататъшни проучвания на района започват през 1977. г., когато пещерняците от клуб "Алеко", София откриват пропастите Йосова яма (- 52 м.) и "Драги камък"(- 37 м.) и картират "Чавките". В периода 1980 - 1984 там се провеждат няколко значителни експедиции на ПК "Искър", София в резултат, на което биват картирани 13 нови пещери и пропасти, между които е и пропастта в мина “Герана” (-92 м). Междувременно тук са работили и пещерняци от клубовете; "Веслец" Враца, "Пъстринец" Монтана, "Еделвайс" София, СПК "Академик" София, "Планинец" София и "Иван Вазов" София.
Автор: Алексей Жалов.

Нови проучвания:

Районът на „Милановското плато“ и пещерите разположени там отдавна предизвикват интерес сред пещерняците. Не случайно в един доста дълъг период от време, 2001-2010 г. от клуба ежегодно провеждахме експедиции там. Още в самото начало интереса за района беше разпален от Алексей Жалов, с който изследвахме в горепосочения район множество пещери и пропасти.... линк...

След 2010 година обаче ходенията из района секнаха. В периода 2016-2018 г. Бяха направени няколко теренни обхода и проучвания в периферията из скалните венци между „Турски дол“, и селата Свражен и Оплетня.

През 2019 година, след не малка пауза от почти 10 години решихме със Симеон Ненков и Алексей Жалов да рестартираме инициативата с проучването на пропастните пещери разположени на платото. И докато преди основната задача беше да се проучат и картират неизвестните пещери и пропасти, в основата на новите проучвания този път стоеше идеята да се погледнат след доста дълга пауза, някои от проучените, дълбоки пещери в района на връх „Соколец“ и мина „Герана“ и да се даде нова яснота за перспективата им за евентуални продължения.

През ноември месец 2019 година, в рамките на двудневна практика на курс „Пещерняк“2019, бяха посетени пропастните пещери Чавките и Йосова яма. И двете пещери имат потенциал за продължения. Безуспешно беше търсена пропастта Брънчо валог. Взе се решение през лятото на

2020 година да направим лека експедиция и да се продължи започнатото в Чавките и Йосова яма, да се локализира и провери пропастта Брънчо валог, както и да се търсят нови пещери и пропасти.

През пролетта на 2020 г. Беше направено едно ходене на Семова яма по инициатива на Симеон Ненков (има още няколко влизания след това). Поради ред причини, по време на лятното ходене през 2020 г. се работи само в Йосова яма, като беше напреднато с около метър в стеснението, вижда се евентуално продължение и се усещаше силно течение от вън на вътре почти в цялата пещера и най-осезаемо на дъното. Бяха открити и нови части от Симеон Ненков след пандюл на втория отвес в пещерата и беше установено, че тя ще трябва да се прекартира. Въпреки направения теренен обход не беше намерена пропастта Брънчо валог, но се влиза в Соколецката дупка да се изясни перспективата и за продължение. Беше решено да се направи ходене по време на практиките на курс „Пещерняк“ 2020 през месеците октомври и ноември, както и да се поканят пещерняци от други клубове за съвместна работа в набелязаните пещери. При повече желаещи има достатъчно интересни пещери и пропасти в района и тепърва ще излизат интересни открития.

През есента на 2020 г. направихме двудневна експедиция в която се включиха хора и от други клубове (“Стринава“ гр. Габрово, ПКСУ „София“ и ПК „Под ръбъ“ Церово), по време на която се работи на две групи в Йосова яма. Напредна се значително, пещерата беше прекартирана от пещерняци от ПК "Под ръбъ" Церово (непредадена до 2023 година!). Годината завършихме с теренен обход по идея на Алексей Жалов на скалните венци на „Русинов дял“ между селата Свражен и Оплетня.

През 2021 г. беше работено в Семова яма от пещерняци от ПК „Под ръбъ“ Церово. Беше проверена и пропастната пещера Драги камък, отново от екип сформиран от Симеон Ненков.

През 2022 г. В района прониквания и изследвания правят пещерняците от ПК „Искър“ София. Проверени са пропастните пещери Коритската яма, Драги камък, Гьозова яма и др. През пролетта на 2022 направихме едно разузнавателно влизане в Пършевишка яма и оценихме перспективите и.
Лятото на 2022 г. направихме ново ходене пак в смесен екип (ПК „Хеликтит“ София, ПК „Под ръбъ“ Церово, ПКСУ „София“ и ПК „Искър“ София) по време на което се продължи с работата на дъното на Йосова яма и бяха картирани новите и части. Отново ходене на Йосова яма и Чавките направи Симеон Ненков с пещерняци от ПК „Под ръбъ“ Церово през декември, за което не беше оповестено в клуба. Работено е на дъното и пещерата е продължена с около 4-5 м етра в дълбочина.
Това породи полемики и на Годишното Общо събрание на клуба взехме решение, ако времето позволява в началото на 2023 г. Да направим клубна експедиция за прекартиране и работа на дъното на Йосова яма. 
Автор: Константин Стоичков.
Показани са от 1 до 10 от общо 12 резултата

Йосова дупка - 18-19 март 2023

На обяд направихме пауза с турско кафе на примуса на Коста, и сладки барчета. Ползвахме масата от предишния ден, все едно винаги е била там. С новоприиждащите камъни започнахме да градим нова структура, която Тим инициира. Стана подпорна стена от 1.20м, зад която направихме насип от чакъл и камъни, Вода започна да се стича отгоре през нея и издаваше звук като тоалетно казанче. Нарекохме постройката “WC-то”.

Йосова Дупка (Януари 2023)

Тим Браухле ПК "Хеликтит" София в дънната част на Йосова дупка. Снимка: Станислав Асенов ПК "Хеликтит" София.

Там в един хоризонтален тесняк се пролазва около 2м и се изпада в тясно отвесче (класика) около 3м, на дъното покрито със скални късове за вадене. От единия край на отвесчето, през една мъничка дупка духа изключително силно, леден въздух (като вентилатор). 

Приключението „Дупна стена“ 2016

Симеон Ненков ПК "Хеликтит" София се спуска към входа на пещерата "Дупна стена". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Изглед който си заслужава. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Симеон Ненков ПК "Хеликтит" София в пещерата "Дупна стена". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

В събота 13-ти февруари с курса и приятели посетихме пещерата Лястовица край махала Лозето. На връщане със Симеон се заговорихме, че неделята е свободна и да измислим някакво ходене за тренировка. Въртеше ни се „въжинг“ на Алпийска или ако е лошо времето да продължим с направата на полигона в Темната. Трябваше да е наблизо за един ден. Докато си говорихме се сетих за една дупка която отдавна ми „бодеше очите“. В Искърското дефиле край махала Свражен на един от скалните венци има отвор, който гледам от години и си задавам въпроса дали е само ниша или има пещера там.
 

Да погледнеш от 15-тия етаж....над скалите при Оплетня 2014

Искърското дефиле при село Оплетня. Автор: Иван Петров ПК "Хеликтит" София.
Иван Петров ПК "Хеликтит" София на входа на пещерата "Блатистата". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Входът на пещерата "Съседната". Иван Петров ПК "Хеликтит" София.

Както е модерно напоследък всичко започна така във фейсбук....
 
И.П. Ехо, Ти чуваш ли си телефона?
К.С. Ванка, бях в банята....
И.П. Абе чудех се ти какви планове имаш за утре...
К.С. Нямам....
И.П. Така седях и се чудех дали да не направим някаква разходка + дупкинг в близост до София...
И.П. Чудя се за комбинация с обикаляне, малко културен туризъм плюс картиране на дупка....
 

Есенни пейзажи от Бегличкият дял на Стара планина 2008

Кирил Георгиев ПК "Под ръбъ" Церово на входа на "Николова яма". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Входовете на "Кобилините дупки". Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Есенен пейзаж от Бегличкият дял на Стара планина. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

След експедицията на Пирин бая се бях преуморил и физически и емоционално и за това още тогава си обещах следващите месеци да го давам по леко и да похода малко по „неприоритетни места” за клуба.
Така и стана, а и се оказа, че не само аз съм имал това желание така, че група се събра. Към края на месеца ми се приходи по милановско пак. Обадих се на Алексей и се уговорихме. Той замина два дни по-рано. В деня преди да тръгнем ми се обади да каже, че Бай Кольо му е показал входа на една нова пропаст в района на мина Герана. Камъка падал 7 секунди!?

Есенни отблясъци от Милановските баири 2007

Залез над Балкана. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Азоритови минерали в една доиздълбавана пещера над Миланово. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.
Алексей Жалов на входът на пещерата. Автор: Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София.

 
Бях недоспал пак след нощна смяна. Бях се разбрал с Алексей и Магда да се качим на Миланово. Защо ли тръгнах? Не си спомням как си стегнах багажа и стигнах до гарата. Спах във влака, а и после в рейса за Миланово. Алексей се беше разбрал да се види с Владо Бешков та успях да подремна докато си „раздуват” още час-два.

Драски от Милановските баири – 2006

Образувания в пещерата "Каскадките" при махала Свражен. Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София, БПД.
Константин Стоичков и Алексей Жалов на входа на пещерата "Каскадките". Автор: Магдалена Стаменова ПК "Хеликтит" София.
Константин Стоичков на входа на "Бойна дупка". Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София, БПД.

Когато се сетя за Миланово винаги ме обзема чувството за несвършена работа. Понякога се чувствам изоставен, защото никой от клуба, освен Магда и Коста, не прояви желание да се включи в проучването, ако не за друго то поне за да съберем материал за написването на книжка за пещерите в Бегличкия дял на Врачанската планина. Постепенно сепримирих с това и реших, че макар и много по-бавно ще се оправя с наличните „мощности”.

ОТНОВО ПО МИЛАНОВСКИТЕ ЧУКАРИ 2005

Константин Стоичков на входът на пещерата Стъпалата. Автир: Димитър Градинаров.
Входът на пещерата Стъпалата. Автор: Алексей Жалов -ПК "Хеликтит" София, БПД.
Входът на пещерата Торбова дупка. Автор: Алексей Жалов -ПК "Хеликтит" София, БПД.

Дойде месец май. Отлично време за ходене на Миланово за да видим нашите приятели на кошарата, а и да поскитаме из околността барем намерим някоя нова дупка. Когато стигнахме в селото решихме да се отбием у известния в близкото минало пещерняк и виден български зоолог Владо Бешков. Докато сръбвахме по питие той за пореден път ни омая с разказите си за екзотични страни, пещерни преживелици от края на 50-те и началото на 60-те и разни други истории. Така не усетихме кога мина полунощ за да положим морни тела. На следващия ден направихме преход до кошарата на нашите приятели Ана и Гьозо.

Миланово 2004

Константин Стоичков ПК "Хеликтит" София влиза в "Коритската яма". Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София, БПД.
Мито Гьозов от Миланово показва входът на "Търсова яма". Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София, БПД.
Масивът с пещерата "Стъпалата". Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София, БПД.

Миланово 22-24 май 2004- С Магда и Коста на Миланово. Тръгнахме на 22-рис влака в 14.05 часа.Послекакто следва с рейса до Миланово и пеша нагоре към кошарата. Хвана ни дъжд със светкавици и гръмотевици. Коста, кактообикновено, се шашна. Изчакахме скрити под дърветата край пътя. Когато тръгнахме ръмеше и пристигнахме поизмокрени. Нашите хора работеха здраво - доене, хранене и какви ли не животински работи. После пихме по ракия, побъбрихме и легнахме да спим. Сутринта станахме в 7.15 часа, похапнахме, стегнахме багажа и поехме към Търсов валог.

Миланово 2003

Магдалена Стаменова ПК "Хеликтит" София, на входът на пещерата Гогова дупка 2. Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София, БПД.
Кобилини стени. Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София, БПД.
Милановските баири. Кобилини стени. Автор: Алексей Жалов ПК "Хеликтит" София, БПД.

Миланово - 26-28 април 2003 – участват: Косьо, Живко от курса (Гого, Христо), Магда, Морския, Боян, Алексей. На 26-ти проникване и картиране на пропастчицата Шилигарника и проверка на пещерата при паметника на загиналия от гръм. На 27 Косьо, Живко и курсистите проникват в пропастта Чавките. Останалите отиваме с джипа до местността Валкас и оглеждаме скалните откоси северно под върха. Там намираме с Магада по една пещеричка и ги картираме, а Морския им взима координатите. През цялата нощ вали дъжд. На следващия ден всички си тръгват.

Страници

 

Адреси и банкова сметка

Пощенски адрес:

България, гр. София-1332,
жк "Люлин" 6, бл 616, вх. В, ет 8, ап 69

Адрес на клубното помещение: 

Гр. София -1202
ул. Св. Св. Кирил и Методий 42 ет.3
(в дъното на коридора)

Банкова сметка в лева (BGN)

IBAN: BG39FINV91501215836127
BIC: FINVBGSF

 

За контакт с нас

Само при спешност използвайте

Телефон +359 88 898 6607

Във всички останали случаи

E-mail

 

E-mail бюлетин

Абонирай се за да получваш известия за ново съдържание, събития, новини и др.
Проучвания в Бегличкият дял на Западна Стара планина | Пещерен Клуб Хеликтит

Грешка

The website encountered an unexpected error. Please try again later.