Пещерен Клуб Хеликтит

Международният симпозиум „Човек и карст“ в Босна и Херцеговина 2012

Един от моторите на националната спелеология е Ясминко Мулаомерович, понастоящем ръководи Центъра за карст и спелеология, базиран в Сараево. Кореспондирам си с Ясминко от петнадесетина години – време, в което не еднократно се опитвах да насоча част от българските изследвания извън граница към неговата родина. Два, три пъти даже получих покани да се присъединим към техни сборове или експедиции. Уви, всичко това се случи във времето, когато за да пътуваш в Босна и Херцеговина бяха необходими визи, каквито можеше да се вземат чак в Белград.

На Европейския спелеофорум в Швейцария 2012

„Какво? Швейцария ли?“ написа някога Алеко, за да ни покаже, че българската природа по хубост не отстъпва на онази чуждата, но ако имаш желание и очи да я обозреш. Обаче ние, трима българи, решихме да видим що за чудо е Швейцария, пък после да правим сравнения. Повод за това даде участието ни в поредната годишна среща на европейските спелеолози, наречена гордо „Евроспелеофорум“. Тази година той беше в рамките на ХIII - ия национален конгрес на швейцарската спелеожка асоциация, който се проведе от 29 септември до 1 октомври в Моутатал, кантон Швиц.

Пътуване до земите на Фригия 2012

Асоциацията за пещерни изследвания в Ескишехир, под патронажа на Турската федерация по спелеология, стана организатор и домакин на Първият балкански и Шести национален симпозиум по спелеология. Речено - сторено. Провеждането на форумите беше насрочено от 15 до 18 ноември, а всичко свързано със събитието беше широко разгласено не само на Балканите, но и в Западна Европа. На 14-ти ноември Китен, Яна Йовева, съпругата ми Магда и аз потеглихме с китеновото „Пежо“ за Ескишехир. Пътят дотам (900 км) изминахме бързо и късно след полунощ се озовахме в крайната точка на пътешествието.

ЕДНО ПЪТУВАНЕ НА КРАТКО РАЗСТОЯНИЕ ИЛИ ДОТАМ И ОБРАТНО 2012

Отново на път. След дълго време на трудности и множество ангажименти, работни или лични, най-накрая отново сме на път. В началото на август 2012 год. по стечение на обстоятелствата, един стар контакт отново се активизира Роберт Мишич от гр. Бор в Сърбия. С Роберт впоследствие установихме, че се познаваме от 2002 год., когато той организира една голяма балканска експедиция за до изследване и картиране на „Лазаревската пещера“. Към това място се отправяхме и този път – пещерата и каньона над село Злот.

Продължаваме с картировката в Темната дупка 28.10.2012г.

Картировка. Снимка: Константин Стоичков.

Синоптиците предвещаваха апокалиптични картини за неделният ден. На пук на прогнозите решихме да се организираме и да продължим със започнатата работа по оправяне на някои останали от старата картировка неуредици по основния полигон в Темната дупка. За неделята се събрахме трима души; Аз, Ванката и Петър от СПК „Академик” София. Тръгнахме с късния влак. В 12 часа на обяд се приготвихме за влизане. Обадих се на Живко да дам контролно време и на Ясен да знае какви ще ги вършим този път. В Темната дупка никога не съм виждал толкова малко вода. Явно изпреварихме водния апокалипсис.