Пещерен Клуб Хеликтит

Тръгнахме от Люлин в осем сутринта с Киро. Първата ни цел за деня беше да закупим експедиционната храна от Метро. След около час избиране и подбиране се спряхме на определено количество, което според нас щеше да е достатъчно за трите дни на експедицията. Минахме и взехме Здравеца. След това за по на пряко до гара Искър за зарядно за перфоратора, после през Надежда за закупуване на още нужни консумативи. В Своге се събрахме с Орлин и Цеката. Докато съберем останалия багаж деня съвсем мина. Количеството багаж, беше наистина внушително за да бъде пренесено на веднъж от четирима души.

Гърция, Планина Астрака, масив Тимфи, чукари, албански овчари, крави и пещери. Десет часа пътуване с кола, пет часа ходене и ето ни пред дупката. Камъните летят дълго в отвеса. Цецко Паров вика „Люшни ги, Петя, люшни ги!” Петя не ще. В палатката купон – трима на бумел. „Любе, заемаш безобразно много място!?”. Гърците се лигавят на гръцки и твърдят, че пещерите са техния живот. Бреницата общува с албанските овчари чрез интензивни ръкомахания и научава удивителни подробности от живота им. Кочината в лагера е в апогея си и скоро няма да стихне.

Въодушевени от успеха с пропастната пещера Яворецнасочихме вниманието си към друг от обектите-решихме да започнем работа по пещерата Мижишница-над хижа Леденика-гр Враца.
По информация на Мария Златкова (Мара Академишка)-която е откривател на същата, на дъното може да се разбие тесняк след който вероятно има голямо продължение!!!